4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 771
София, 10.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.06.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 284/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал., т.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „Р. Б. /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, [населено място] против определението на Пловдивския окръжен съд № 1112/03.04.2012 год., по в.ч.гр.д.№ 904/ 2012 год., с което е потвърдено разпореждането на Пловдивския районен съд № 12060 от 29.02.2012 год., по ч.гр.д.№ 1382/2012 год. за оставяне без разглеждане, като процесуално недопустимо, с оглед липсата на пререгистрация на дружеството- длъжник и приложението на § 5, ал.2 ПЗР на ЗТР, подаденото от частния касатор, като заявител, заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на осн. чл.417, т.2 ГПК срещу [фирма] за сумата 7 851 лв., главница, ведно с дължимите лихви и разноски, поради
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и решаване на възникналия процесуален спор по същество от касационната инстанция.
В инкорпорирано в обстоятелствената част на частната касационна жалба изложение по чл.284, ал. 3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на „чл.275, ал.3, т.1 и т.2 ГПК” /!?/. Позовавайки се отново на въведените касационни основания, касаторът, чрез процесуалния си представител – ю.к. Б., поддържа, че „с определението си въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от съществено значение за точното прилагане на други производства, както и за развитие на правото”.
Същевременно, според въведените доводи, обстоятелството, че друг състав на ПОС е уважил искането му на заявител за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжник на Банката –кредитор, също непререгистриран по см § 4,ал.1 ПЗР на ЗТР търговец, обуславя допускане на касационното обжалване и поради наличие на противоречива практика на съдилищата по издаване на Заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове срещу длъжници -непререгистрирани търговци.
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу съдебен акт на въззивния съд, от категорията посочени в чл.274, ал. 3, т.1 ГПК., поради което е процесуално допустима
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
Съгласно създадената с действащия ГПК уредба на касационното производство допускането на въведения от законодателя факултативен, а не задължителен, касационен контрол е обусловено от наличие на предпоставките – основна и допълнителна, регламентирани с нормата на чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК.
Изричното посочване на същите, чрез обосноваване интереса от достъп до касационно обжалване в посочените от процесуалния закон граници на приложно поле, е възложено в изключителна тежест на страната- касатор. Следователно извън правомощията на касационната инстанция е, както е разяснено в т.1 на ТР № 1/19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, вкл. и по съображения черпени от диспозитивното начало, сама да извежда от съдържанието на касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК както конкретния правен въпрос, релевантен за крайния изход на делото –основна предпоставка за достъп до съдебен контрол, така и да конкретизира допълнителния критерий за селекция – съответното относимо основание по т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК, освен в хипотезата на уточняване или преформулиране на поставен от страната правен въпрос или квалифициране на въведеното основание, какъвто не е разглежданият случай.
В инкорпорираното в обстоятелствената част на частната касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване въобще липсва конкретно формулиран значим по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, към който чл.274, ал.3 ГПК препраща, въпрос на материалното и/ или процесуално право, който е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция за оставяне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на осн. чл.417, т.2 ГПК без разглеждане.
Несъмнено е, че доколкото според постановките в т.1 на ТР № 1/ 19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за крайния правен резултат по делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, то същият не се покрива с основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които в случая жалбоподателят е отъждествил с последния.
Като ирелевантни към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК оплакванията за неправилност на обжалвания съдебен акт, дори и да са евентуално основателни не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Липсата на формулиран правен въпрос, попадащ в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК сама по себе си е достатъчна, за да бъде отречен достъпа да касационен контрол, поради отсъствие на общата главна предпоставка за същия.
Отделен остава въпросът, че в случая не само недоказани са останали и визираните критерии за селекция по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, но самият законов текст който ги урежда е неточно посочен, тъй като цитираната от частния касатор нормата на чл.275, ал.1 и ал.2 ГПК касае срока за обжалване на определенията и съдържанието на частната касационна жалба, а ал.3 все още не съществува.
В тази вр. единствено за прецизност на настоящето изложение е необходимо да се отбележи, че доколкото заповедите за незабавно изпълнение и издадените изпълнителни листове, както и разпорежданията на съда в заповедното производство не са включват в създадената от съдилищата съдебна практика, то същите обективно не биха могли да бъдат източник на противоречие в практиката на съдилищата по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК- арг. от т.3 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл. 278, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд № 1112/03.04.2012 год., по в. ч. гр.д.№ 904/ 2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: