4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 686
София, 10.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 11.05.20102 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 790 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Б. К. Х. от [населено място], [община] против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 191 от 12.04.2011 год., по т.д.№ 994/ 2010 год., с което е обезсилено решение № 46 от 30.07.2010 год., по в. т. д. № 25/2010 год. и е прекратено производството по делото по предявения от настоящия касатор, като ищец, срещу „К. ЕНД Р. ”Е., установителен иск – за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 54 000 лева по запис на заповед от 06.06.2008 год., издадена за обезпечаване задълженията на [фирма], [населено място] по договор № 1/ 2008 год. от 06.06.2008 год., както и за сумата 2880 – деловодни разноски по делото, предмет на принудително изпълнение по изп.д.№ 20087660401470 по описа на ЧСИ Ж.А., с рег. № 766 на камарата на ЧСИ, с район на действие при ОС-Стара Загора.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му на осн. чл.281, т.3 ГПК. Според касатора, обстоятелството, че първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на исковата му претенция, и като я е определил за заявена по чл.124 ГПК, вместо като отрицателна установителна, основана на чл.240, ал.2 ГПК, е постановил процесуално незаконосъобразен, а не недопустим съдебен акт, което Пловдивският апелативен съд не е съобразил. Въведен е и довод, че решаващият съд не е взел предвид и обстоятелството, че постановите неприсъствени решения, каквото е и въззивното, предмет на предприетото обжалван, не подлежат на въззивен контрол.
Допълнително в тази вр. са изложени и доводи за заетата от страна на настоящия касатор, като ответник, в производството по предявения от кредитора установителен иск чл.422 ГПК пасивна позиция. Съображенията са, че неподаване на отговор по чл.131 ГПК, не отнема правото му на защита на длъжника в друго производство, тъй като разпоредена от процесуалния закон преклузия, не е абсолютна пречка за установяване действителното правно положение.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправните въпроси, които са от значение за създаване на съдебна практика, а именно : „ Предявеният иск по чл.240, ал.2 ГПК , различава ли се по правната си същност от иска по чл.124, ал.1 ГПК и какви обстоятелства следва да се изследват от съда, за допустимост на иска по чл.240, ал.2 ГПК?”.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по основателността и, излагайки съображения относно липсата на предпоставки за достъп до касационен контрол и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр.с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че правото на ищеца, настоящ, касатор, да оспорва вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 3055/2008 год. е преклудирано, тъй като за длъжника в заповедното производство е предвиден специален ред за защита чрез възражение по чл.415, ал.1 ГПК и по чл.418 ГПК, с обжалване на разпореждането по чл.419 ГПК, по чл.423 ГПК и чрез иск по чл.424 ГПК.
Следователно обстоятелството, че вземането предмет на издадената заповед за изпълнение е съдебно установено в производството по чл.422 ГПК по гр.д.№ 59/2009 год., специален спрямо общия исков ред за защита, с влязло в сила решение, изключва наличието на процесуална възможност за нова искова защита на ищеца по предприетия процесуален ред.
Преценени решаващите мотивите на въззивния съд дават основание да се приеме, че поставеният въпрос на процесуалното право, като релевантен за изхода на делото, попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
По отношение на същия, обаче, не е налице поддържания критерий за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че според постановките т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, аргументирането му не може да се изчерпва единствено с възпроизвеждане на законовия му текст и липсата на съдебна практика, както мотивировка е изложил касаторът, то обстоятелството, че както нормата на чл.124, ал.1 ГПК, аналогична на чл.97, ал.1 ГПК/ отм./, така и нормата на чл.422 ГПК и на чл.240, ал.2 ГПК са ясни и вътрешно непротиворечиви, поради което не се налага изправително тълкуване за изясняване на съдържанието им, изключва приложимостта на визирания критерий.
Ответната по касационната жалба страна своевременно, с отговора по чл.287 ГПК, е претендирала направите за производството по чл.288 ГПК деловодни разноски, които съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. Ев.Б. са реално заплатени в размер на сумата 1860 лв. и следва да му бъдат присъдени на осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на делото в касационната инстанция.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 191 от 12.04.2011 год., по т.д.№ 994/ 2010 год.,по описа на с.с..
ОСЪЖДА Б. К. Х. от [населено място], [община] да заплати на „К. ЕНД Р. ”Е. сумата 1860.00 лева/ хиляда осемстотин и шестдесет лева/, деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.