ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1003
С., 21 . септември 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 140 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 29.10.2010 г. по гр.д. № 7052/2010, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 07.04.2010 г. по гр.д. № 47975/209, с което са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволна от решението е касаторката П. С. Д., представлявана от адв. Р. Д. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото с оглед исканията и доводите на страните и по материалноправните въпроси за основанието за прекратяване на трудовия договор от работодателя в срока за изпитване, за задължението му в заповедта за уволнение да посочи мотиви и правните последици от непосочването им и съотношението между свободата на работодателя в срока за изпитване да прецени качествата на работника, от една страна, и забраните на злоупотребата с право и на дискриминация, от друга страна, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Държавен фонд „Земеделие”, С. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 26.02.2009 г. между страните е сключен безсрочен трудов договор с 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя, което е прекратено от назначения на 18.08.2009 г. директор на фонда на основание чл. 71 КТ, считано от 24.08.2009 г, с оспорваната заповед № 1207/21.08.2009 (връчена същия ден). В заповедта не е посочена изрично неудовлетворителната оценка на работодателя, но това нито опорочава заповедта, нито налага работодателят да докаже приемането и обективността на такава оценка.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос не обуславя решението по делото. В исковата молба се претендира, че действителните причини за уволнението са субективни предвид положителната оценка на предходния директор на фонда и обстоятелството, че ищцата и новия ръководител на фонда са се запознали след връчването на оспорваната заповед. В исковата молба не се твърди прекратяването на трудовия договор да е извършено при злоупотреба с право нито да е дискриминационно по някакъв установен в закона или международен акт признак. Само при наличието на такива твърдения първоинстанционният съд е бил длъжен да разпредели доказателствената тежест като укаже на страните, че в тежест на ищцата е да докаже твърдяната злоупотреба с право (деянието и неговата противоправност), а вината се предполага; съответно че в тежест на ищцата е да докаже фактите, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация по определен признак, а в тежест на ответника – че правото на равно третиране по този признак не е нарушено. Доводи за наличието на злоупотреба с право и дискриминация (без да се сочат нови факти и обстоятелства) се заявяват едва в първото заседание за разглеждане на делото. От фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба не може да се направи извод нито за наличието на злоупотреба с право, нито на дискриминация по някакъв признак, а доказателства за факти, които не се твърдят в исковата молба са неотносими към предмета на делото.
По повдигнатите материалноправни въпроси няма постановена задължителна практика на Върховния касационен съд нито някой от тях се разрешава противоречиво от съдилищата. Те нямат и значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че основанието за прекратяване на трудовия договор от работодателя в срока за изпитване е неговата неудовлетворителна оценка на качествата на работника, без да е необходимо тази оценка изрично да е посочена в заповедта за уволнение, като съдът не може да контролира оценката, а дали е налице злоупотребата с право или дискриминация.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 29.10.2010 г. по гр.д. № 7052/2010.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.