О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1030
София, 28.09.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ДИАНА ХИТОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
гр.дело N 840 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от П. Й. Г. срещу въззивно решение от 09.03.2012 г. по гр.д.№1343/2011 г. на СГС, ГК, ВО, ІІ-Б състав.
Ответникът по касационната жалба „Т. С.”-Е., както и третото лице-помагач „Т.”-О. не вземат становище по нея.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима с оглед цената на предявения иск за неизпълнено задължение за заплащане на потребена топлинна енергия в размер на сумата 7 109,91 лв.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІV г.о. констатира следното:
С обжалваното решение СГС е отменил обжалваното пред него решение на СРС,43 състав, от 27.09.2010 г. по гр.д.№10643/2009г.,в частта, с която искът предявен от ищеца „Т. С.”-Е. по чл.415 вр.чл.124 ал.1 ГПК и вр.чл.79 ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 4 498,24 лв. до 4 701,49 лв., както и в частта, с която искът по чл.415 вр.чл.124 ал.1 ГПК и вр.чл.86 ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 675,71 лв. до 1052,63 лв., като е признал за установено,че касаторът дължи на „Т. С.”-Е. и сумата над 4 498,24 лв. до 4701,49 лв.,представляваща незаплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода 09.2005 г.-04.2008 г., както и сумата над 675,71 лв. до 1052,63 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.11.2005 г.-29.09.2008 г. В останалата част решението на СРС е потвърдено.
За да постанови решението въззивният съд е приел,че касаторът е бил абонат на „Т. С.”-Е. и отношенията им са уредени с Общи условия/ОУ/, съгласно които купувачите на топлинна енергия следва да заплатят месечните дъжими суми в тридесетдневен срок след изтичане на периода за който се отнасят ,а в случай на забава дължат обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.Размерът на задължението на касатора е установен с две експертизи-СТЕ и ССЕ.Първата експертиза е оспорена ,но не е внесен определения депозит за назначената тройна експертиза.От СТЕ е установено,че дяловото разпределение през процесния период е извършвано в съответствие с Наредба №2 за топлоснабдяването от 28.05.2004 г. и Правилата за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост към нея, впоследствие Наредба №16-34 за топлоснабдяването от 06.04.2007 г. и Методика за дялово разпределение в сгради –етажна собственост; че след отчитане показанията на топломера в абонатната станция всеки месец се приспадат технологичните загуби и че изправността на този уред редовно е проверявана.Топлинната енергия е с нормативно определени цени, количеството съгласно цитираните нормативни актове се измерва в приета единица джаул, а за търговски плащания- ват/час.В приетите от ДКЕВР решения за определяне на цената се използва мерна единица мегават/час, която приложена за потребителите на топлинна енергия за битови нужди поради малкия обем води до преизчисляване на цената за киловат/час,налагащо посочването й в първични счетоводни документи с повече от два знака след десетичната запетая, което е допустимо с оглед по-голяма точност.При съставянето на фактурите, където стойностното изражение е необходимо да бъде направено в лева са използвани само два знака след десетичната запетая.Съдът е приел също така, че не е налице нарушение на Директива на ЕС (2006/32/ЕО),тъй като от доказателствата е установена реално потребената топлинна енергия и че дължимата лихва е начислявана съобразно предвиденото в чл.32 ал.1 от ОУ/2005 г. и чл.33 ал.1 ОУ/2008 г.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е изразил становище,че е налице противоречива практика на съдилищата по поставените от него материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1/нищожни ли са облигационните отношения между страните поради наличието на неравноправни условия в ОУ;2/законосъобразно ли е начисляването на мораторна лихва върху прогнозни, а не върху реални задължения; 3/законосъобразно ли е начисляването на законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на главницата;4/законосъобразно ли е изписването на дължимите суми първичните счетоводни документи с шест знака след десетичната запетая;5/законосъобразно ли съдебното решение да се основава на експертизи, изготвени по частни документи, издадени от ищеца;6/българското законодателство съобразено ли е с Директива на ЕС (2006/32/ЕО).По всеки един от така поставените въпроси са цитирани решения на различни по степен съдлища, за които се твърди,че са противоречиви.Те не са приложени, няма данни дали са влезли в сила и при справка на интернетстраниците на съответните съдилища не могат да бъдат открити. Единственото изключение е за решение № 230/05.03.2012 г. на ВКС, второ т.о., което се отнася за различен случай и на което обжалваното въззивно решение не противоречи.
При това положение ВКС на РБ, състав на ІV г.о. намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване .Съгласно приетото в ТР № 1/2010 г., т. 3, последен абзац, не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случаите, при които касаторът не е представил доказателства за противоречива практика – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по поставените въпроси, имащи значение за изхода на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.03.2012 г. по гр.д.№1343/2011 г. на СГС, ГК, ВО, ІІ-Б състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: