О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1032
София, 01.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 101 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. ч. „Й. Й. – ” [населено място], представлявано от председателя Ю. С., приподписана от адв. Г. С., против въззивното решение № 486 от 24 декември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 668 по описа на окръжния съд в гр. Добрич за 2011 г., с което е потвърдено решение № 89 от 15 юли 2011 г., постановено по гр.д. № 2095 по описа на районния съд в гр. Добрич за 2011 г. за признаване уволнението на А. Д. С.-П. от [населено място] за незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението й длъжност и за осъждането на касатора да заплати на П. сумата от 1868,40 лева за оставането й без работа, и допълнително на П. са присъдени 1275,60 лева за оставането й без работа и касаторът е осъден за разноски.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, защото касаторът е спазил всички изисквания на закона за прекратяването на трудовото правоотношение с П. – отправено е писмено предизвестие в съответния срок и с надлежните реквизити, извършен е подбор по законовите критерии, уведомена е била инспекцията по труда и е дадено становище; правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение предвид намаляването на обема на работа е установено в закона и работодателят решава дали да се възползва от правото на подбор или не; законът веднъж дава право на работодателя в интерес на работата да извърши подбор, а след това именно работодателят попада под ударите на закона за това, че се е възползвал от правото си; в случая подборът е бил задължителен за работодателя; съкращаването в щата е извършено по решение на компетентния орган – настоятелството, въз основа на което е изготвено и утвърдено ново щатно разписание, с което е запознат целият колектив; при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата, се прилага чл. 222, ал. 1 КТ, а не чл. 225, ал. 1 КТ. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че ВКС следва да се произнесе при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по въпросите: налице ли е основание да се счита, че прекратеното правоотношение със служителката е незаконосъобразно и същата следва да бъде възстановена на работа, след като чл. 328 КТ дава право на подбор на работодателя и той по своя преценка може да уволни работници и служители, които работят по-добре и това е в интерес на работата; след като правото на подбор е уредено в полза на работодателя, той или съдът решава дали да се възползва от него и следва ли съдът да се произнася по направената от него преценка, след като това е негово законно субективно преобразуващо право; следва ли да бъде присъждано и изплатено обезщетение по хипотезата на чл. 225, ал. 1 КТ, след като е налице съкращаване на щата и намаляване обема на работа. Представят се седем решения на ВС.
Ответницата А. Д. С.-П. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д. Т., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че не е доказано, че изготвеното щатно разписание от 17 март 2011 г. е утвърдено въз основа решение, взето от компетентен орган – настоятелството; щатното разписание е утвърдено от председателя на настоятелството, който не разполага с такива правомощия; решение на настоятелството не е представено; в представения протокол се приема решение за щатно разписание, предхождащо процедурата по процесното съкращаване в щата и няма отношение към щатното разписание към 17 март 2011 г.; при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК към присъдената за изтеклите 3 месеца и 18 дни сума от 1868,40 лева, се присъжда и сумата от 1275,60 лева до края на шестмесечния период по чл. 225, ал. 1 КТ.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по поставените правни въпроси, тъй като първите два от тях нямат отношение към обусловилите изхода на спора изводи на въззивния съд, а с последния се търси тълкуване на ясна правна норма, по отношение на която съществува изобилна и непротиворечива съдебна практика.
Първите два въпроса, поставени от касатора, са организирани около изразеното в касационната жалба разбиране, че, след като законът дава правото на работодателя при определени хипотези да осъществи подбор, то съдебният контрол е ненужен и препятстващ посоченото право на работодателя. Посоченото разбиране, освен че по никакъв начин не държи сметка за смисъла на съдебния контрол, предвиден в КТ по отношение на актовете на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, не е съобразено и със съответната съдебна практика, чието обобщение е дадено с обвързващото съдилищата разрешение, намерило израз в ТР № 3 по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК, според което преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Основното в разглеждания случай обаче е друго – въззивният съд изобщо не е подлагал на преценка осъществения от работодателя подбор, тъй като е прието, че няма решение на компетентния орган за извършване на съкращаването на щата, посочено като основание за прекратяване на трудовоправната връзка. Следователно обуславящият изводите на съда довод е друг, а по отношение на него не е поставен правен въпрос, което препятства и допускането на касационното обжалване.
Третият правен въпрос се основава на твърдението на касатора, че при установено незаконно съкращаване в щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ дължимото обезщетение не се определя съобразно правилото на чл. 225, ал. 1 КТ, а съобразно чл. 222, ал. 1 КТ. Цитираните законови норми са ясни – обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се дължи в случаите, когато се установи по съответния ред, че уволнението е незаконно, докато съобразно чл. 222, ал. 1 КТ работодателят винаги в хипотезата на съкращаване в щата (както е в настоящия процес) и други изрично посочени случаи дължи обезщетение за оставането на работника без работа, но не за повече от един месец. Тъй като в случая са налице предпоставките на чл. 225, ал. 1 КТ, то правилно и съдилищата са приели, че следва да се присъди и надлежно обезщетение с оглед установеното оставане на ищцата без работа в предвидения в чл. 225, ал. 1 КТ период. Тъй като соченото разбиране се възприема константно от съдебната практика и касаторът не представя съдебни актове, обективиращи друго разрешение, а и настоящият съдебен състав не намира причини за изменението или изоставянето му, то касационното обжалване не следва да се допуска и по последния поставен от касатора въпрос.
Ответницата претендира заплащането на сторените за касационното производство разноски, които са в размер на 300 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие, и й се дължат на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 486 от 24 декември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 668 по описа на окръжния съд в гр. Добрич за 2011 г.
ОСЪЖДА Н. ч.„Й. Й. – ” [населено място], с адрес в [населено място], ”, №, представлявано от председателя Ю. Б. С., да заплати на А. Д. С.-П. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 300,00 (триста) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: