О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1033
София, 01.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 134 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя В. В., чрез процесуалния му представител адв. С. К., против въззивното решение № 4330 от 5 юли 2011 г., постановено по гр.д. № 4040 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., с което е потвърдено решение № 6677700 от 21 декември 2010 г., постановено по гр.д. № 13058 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. за признаване уволнението на М. С. С.-Д. от [населено място] за незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението й длъжност и за осъждането на касатора да заплати на Д. сумата от 1103,90 лева за оставането й без работа, и допълнително на Д. са присъдени 1171,10 лева за оставането й без работа и 2280 лева обезщетение по чл. 213, ал. 1 КТ.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото посоченият от съда период е невъзможен хронологично и по делото липсват доказателства за недопускане; не били събрани доказателства ищцата да се явявала на работа и да била отстранявана; не се установява твърдяната от ищцата заплаха от страна на работодателя; липсват мотиви по въззивната жалба на касатора. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се преповтарят всички доводи в касационната жалба и се поддържа липсата на мотиви по отношение на доводите във въззивната жалба – не е мотивирано защо първоинстанционното решение е счетено за правилно, след като ищцата не се е регистрирала като безработна и има собствена фирма; не са обсъдени и възраженията срещу незаконния отказ да се извърши прихващане. Касационното обжалване се търси при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с ППВС № 1/85 г., т. 13, и ТР № 1 от 3 януари 2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г., ОСГК, т. 19.
Ответницата М. С. С.-Д. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Е. В., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че искът по чл. 225, ал. 1 КТ е доказан по основание – от представеното фотокопие на трудова книжка се установява, че ищцата не е встъпила в друго трудово правоотношение в съответния период; от свидетелските показания се установява, че ищцата не била допусната до работа; липсата на надлежно връчена заповед за уволнение е индикация за съществуването на трудовото правоотношение и е налице незаконно недопускане на работа за периода 6 август 2009 г. – 9 февруари 2010 г.; в заповедта за дисциплинарно уволнение не са посочени конкретно дисциплинарните нарушения, за които е наложено дисциплинарното наказание.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като касаторът не е посочил общото основание за допускане на касационното обжалване.
При действащия съдопроизводствен ред допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. В цитираното ТР ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
В случая касаторът е избрал да посочи оплакванията си срещу въззивното решение, които по естеството си са основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, и могат да бъдат предмет на преценка от страна на касационния съд едва след допускането на касационното обжалване. Независимо, че е посочена задължителна съдебна практика, третираща необходимостта съдът да излага мотиви по твърденията и доводите на страните, правен въпрос по приложението на закона или с оглед развитието на правото, не се поставя. При ясно заявената в соченото ТР № 1 от 2009 г. невъзможност касационният съд да замести касатора при определянето на правния въпрос, чийто отговор се дължи в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК, следва изводът за липса на основание за допускане на касационното обжалване, въпреки интереса на касатора от такова допускане.
Ответницата не претендира заплащането на сторените за касационното производство разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 4330 от 5 юли 2011 г., постановено по гр.д. № 4040 по описа на Софийския градски съд за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: