О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 681
.
София 04.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №498/2012 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. И. Г., Д. Ж. Г. и [фирма], подадена от пълномощника им адвокат Н. К., срещу определение №114 от 14.05.2012 г. по ч. гр.дело №128/2012 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане №3 от 12.03.2012 по гр. дело №306/2009 г. на Бургаския окръжен съд. С първоинстанционното определение е върната въззивната жалба на Д. И. Г., Д. Ж. Г. и [фирма] поради неотстраняване в срок на нередовността и, изразяваща се в невнасяне на държавна такса. Въззивният съд е приел, че преценката на първоинстанционния съд за това дали е трябвало да продължи срока за внасяне на държавна такса по реда на чл.63 ГПК не подлежи на контрол.
Жалбоподателите излагат доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси за това дали е допустим съдебен контрол на определението на съда по молбата за продължаване на срока и дали трябва да се изследват и нововъзникналите обстоятелства. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по частната жалба К. з. у. на и., п. от п. д., [населено място], оспорва жалбата.
По подадената частна жалба по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Посочените по-горе въпроси са правнорелевантни, тъй като са обусловили изхода на спора. По тях обаче има трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава /определение №150 от 02.03.2010 г. по ч. гр. дело №109/2010 г. на ВКС, IV г.о./, която е съобразена от въззивния съд. Според нея актът на съда, с който се уважава или отхвърля искане за продължаване на срок, не подлежи на инстанционен контрол.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №114 от 14.05.2012 г. по ч. гр.дело №128/2012 г. на Бургаския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.