О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
.
София 04.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №514/2012 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Г. М., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат П. Г., срещу определение от 20.07.2011 г. по ч. гр.дело №9160/2011 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 17.06.2011 г. по гр. дело №778/2011 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на исковете. Въззивният съд е приел, че предявените искове по чл.424 ГПК за установяване недължимост на вземанията, са недопустими, защото няма твърдения за новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси за това новооткрити доказателства ли са документите, получени от длъжника, след приключване на заповедното производство, в което той не е участвал, както и дали може длъжник, който не е участвал в процедурата за издаване на заповед за изпълнение да се възползва от правото на иск по чл.424 ГПК. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Посочените по-горе въпроси са правноирелевантни, тъй като не са обусловили изхода на спора. В обжалваното определение е прието, че искът по чл.424 ГПК е допустим тогава, когато длъжникът не е бил лишен от възможност да оспори вземането в заповедното производство по реда на чл.414 ГПК, но не е подал възражение в двуседмичния срок, а впоследствие са се намерили новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
В исковата молба по гр. дело №778/2011 г. на Софийския районен съд, обаче има твърдения за лишаването на длъжника от възможността да оспори вземането поради това, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно и това по съществото си е възражение по чл.423 ГПК, което трябва да бъде изпратено за разглеждане на Софийския градски съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 20.07.2011 г. по ч. гр.дело №9160/2011 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 17.06.2011 г. по гр. дело №778/2011 г. на Софийския районен съд.
ИЗПРАЩА за разглеждане искова молба вх.. №712/10.01.2011 г. по гр. дело №778/2011 г. на Софийския районен съд в частта, представляваща по съществото си възражение по чл.423 ГПК, на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.