5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 866
София, 05.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 29.06.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 400 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274,ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на А. Т. Я., А. Й., Х. Я., П. А. Я. и В. К. Я. против въззивното определение на Софийски градски съд № 5962 от 02.04.2012 год., по ч.гр.д.№ 9014/2011 год., с което е потвърдено разпореждането на СРС от закрито заседание на 25.05.2011 год., по гр.д.№ 19070/2010 год., в частта му за връщане, като недопустима, подадената от настоящите частни жалбоподатели, в качеството им на ищци, искова молба относно предявените срещу [фирма], гр. София искове с правно основание чл.226 КЗ- за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили за общата им наследодателка Е. Я., от смъртта на М. Я. и Р. Я., предизвикана в резултат на ПТП от 15.03.2003 год..
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
Основно частните касатори възразяват срещу законосъобразността на дадената от въззивния съд квалификация на предявената искова претенция, като такава за неимуществени вреди, които като лични на наследодателката им, не се наследяват.
Поддържат, че приживе праводателката им Е. Я. е упражнила правото си на иск срещу делинквента за претърпени от нея имуществени вреди, като след възприемането му за основателно от съда, то се преобразува в парично вземане към задължените лица за заплащане на присъденото обезщетение.Следователно, доколкото присъдените имуществени парични права се наследяват, то, според частните жалбоподатели, вземането на Е. Я. към причинителя на катастрофата, съответно към отговорния за неговите действия застраховател е преминало в патримониума на наследниците и. Или, предвид изложеното, то фактът на правоприемство не са променя, поради предявяване, или не приживе на Е. Я. на искане към застрахователя за заплащане на вече присадените и спрямо делинквента суми.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280,ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Твърдението на частните жалбоподатели е, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, основани на тълкуване на нормите на чл. 223, ал.1 и ал.2 КЗ и на чл.226, ал.1 КЗ, които обусловили крайния правен резултат по делото и свеждащи се конкретно до наследимостта на вземането, произтичащо от вече присъдено обезщетение за неимуществени вреди по уважен иск срещу делинквента на основание чл.45 ЗЗД и съответно допустимостта на иска на наследниците на лицето, на което с влязло в сила решение е присъдено обезщетение срещу застрахователя на делинквента, в случаите, когато наследодателят е починал преди да предяви съдебно или извънсъдебно искане за заплащане на присъдената му сума до отговорния за действията на прекия извършител, по силата на застраховка „Гражданска отговорност”, застраховател, се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради липса на изрична законова разпоредба и установена съдебна практика.
Едновременно с това, според изложеното, възприетото в трайно установената съдебна практика разрешение, че силата на пресъдено нещо на решението против прекия причинител на увреждането не е процесуална пречка за предявяване на прекия иск срещу застрахователя му, обективирано в : решение № 1155 от 07. 07. 2011 год., по гр.д.№ 305/2011 год. на САпС; решение № 229/ 22. 12. 2010 год., по в. т. д.№ 522/2010 год. на ВАпС и определения: № 41/ 31. 01.2012 год., по т. д.№ 346/2011 год. на ІІ т.о. на ВКС и № 133/ 09. 03. 2010 год., по т.д.№ 965/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС, обосновава правен извод, че влязлото в сила решение срещу делинквента относно основателността на претендираното обезщетение и неговия размер, обвързва и съда, разглеждащ спор по прекия иск от пострадалите от същия деликт срещу застрахователя на гражданската отговорност на последния, поради което, предвид даденото от въззивния съд разрешение в противен смисъл, е налице и основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, от категорията, посочени в чл.274, ал.3, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че правото на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на непозволено увреждане е строго лично право и не се наследява, поради което при отсъствие на надлежно упражнен приживе от наследодателката на настоящите частни жалбоподатели пряк иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента за обезщетяване на причинените и неимуществени вреди, за последните отсъства процесуално възможност самостоятелно да предявят същия този иск, в качеството си на нейни наследници по закон, което изключва допустимостта му.
При обосноваване на горния правен извод въззивният съд се е позовал на извършеното от ищците –настоящи частни касатори уточнение по реда на чл.129, ал.1 ГПК, с молбата от 20.05.2011 год., в което изрично са заявили, че като наследници на Е. Я. претендират обезщетение за понесените от нея неимуществените вреди от смъртта на М. Я. и Р. Я..
Изложени са в тази вр. и съображения, че присъденото на наследодателката им по реда на чл.45 ЗЗД обезщетение за възмездяване на същите неимуществени вреди, срещу прекия причинител на увреждането, като съществувало към момента на откриване на наследството, е вземане, преминало в патримониума на частните жалбоподатели по силата на наследствено правоприемство по закон и им дава право да се ползват от издадения приживе в полза на наследодателката им изпълнителен лист, вкл да ангажират по съответния ред чрез същия и отговорността на застрахователя, но не им създава процесуална възможност за упражняване на прякото право на обезвреда по реда на чл.226, ал.1 КЗ.
Следователно от решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че само поставеният от частните жалбоподатели въпрос на процесуалното право, има обуславящо за крайния правен резултат по делото значение, поради което попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК- основна обща предпоставка за допускане на касационното обжалване.
По отношение на същия не е осъществено визираното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, аргументирано с липса на изрична правна норма в действащото законодателство, налагаща разрешаването на спорния правен въпрос да се изведе по тълкувателен път.
Съгласно задължителните постановки в т.4 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС соченото основание е налице тогава, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е предпоставено било от необходимост от корективно тълкуване за изясняване съдържанието на непълна или неясна конкретна законова разпоредба, било от нуждата създадената неправилна съдебна практика по приложението на закона, да бъде изоставена, за да бъде възприета различна, или макар и правилна тази практика, възникнала при други обществено икономически отношения се налага да бъде осъвременена, а такъв не е разглежданият случай.
Отделен в тази вр. е въпросът, че с оглед правомощията на касационната инстанция липсва законово основание по пътя на тълкуването на закона да бъде създавана правна норма, непредвидена от законодателя, в каквато насока са изложили доводите си частните касатори.
Неоснователно е и позоваването на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Цитираните в тази вр. съдебни актове на Софийски апелативен съд и на Варненския апелативен съд са без отбелязване да са влезли в сила, поради което, съгласно разясненията в т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, не се включват в създадената и обективно съществуваща съдебна практика по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а посочените определения на ВКС са въобще неотносими.
С определение № 41/2012 год., по т.д.№ 346/2011 год. на ІІ т.о., постановено по реда на чл.288 ГПК освен, че не е разгледан идентичен с поставения от частните касатори процесуалноправен въпрос, то обстоятелството, че производството по делото е било спряно на осн. чл.292 ГПК до произнасяне по т.д.№ 1/2010 год. на ОСТК на ВКС, изключва да е налице визираният критерий за селекция.
С определение № 133/2010 год., по т.д.№ 965/2009 год. на ІІ-ро т.о. на ВКС касационното обжалване е допуснато по отношение на материалноправния въпрос относно възможността да бъде осъден застрахователя по прекия иск по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./, ако осъденият делинквент не е обезщетил пострадалия, изплащайки му присъденото обезщетение, който не е идентичен със значимия за изхода на делото, по което обжалваният съдебен акт е постановен, въпрос на процесуалното право.
С оглед гореизложеното само за пълнота на настоящето изложение следва да се посочи, че макар и деликтното право и прякото право да принадлежат на едно лице и да възникват едновременно, като конкуриращи се, с общи елементи във фактическия състав, който ги поражда, те имат различни основания, поради което валидно възникналото процесуално правоотношение при упражняване на деликтното право от увредения за обезщетяване на неимуществените му вреди, само по себе си не е достатъчно, за да се приеме за действително и процесуалното правоотношение, възникнало от упражняване на прякото право за същите вреди срещу застрахователя на последния, когато междувременно е настъпила смъртта на неговия носител и аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е строго личният характер на всяко едно от тези самостоятелни права.
Водим от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд № 5962 от 02.04.2012 год., по ч.гр.д.№ 9014/2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: