Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделени
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 806
София, 08.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 660 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. М. М. срещу въззивно решение от 07.06.2012 г. по възз. гр.д. № 603 /2012 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., VІ възз. с-в., с което е потвърдено решение от 28.12.2011 г. по гр.д. № 696 /2011 г. на Карнобатския районен съд, г.о., с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу С. Д. С. насрещен иск че ищецът е собственик на 1 /2 ид.ч. от недвижим имот – дворно място, заедно с масивна жилищна сграда и масивна стопанска сграда в [населено място], индивидуализирани в решението, придобит в резултат на пълна трансформация на лично имущество, като е признато за установено, че ищецът е собственик на 18 /100 ид.ч. от процесния имот в резултат на частична трансформация и по иск на С. С. съдът е допуснал делба на имота при квоти: 34 /100 ид.ч. за Г. М., 16 /100 ид.ч. за Стойка С. и 50 /100 ид.ч. за М. М. (дъщеря на първите двама).
Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част (с която е отхвърлен първият иск за пълна трансформация и е допусната делба по иска на Ст. С.), решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни С. С. и М. Г. М. не изразяват становище.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, исковете са оценяеми и цената им не е под 5 000 лева.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изследвал дали презумпцията на чл.19,ал.3 СК от 1985 г. (отм.) е оборена чрез доказване, че покупната цена на придобития по време на брака чрез покупко-продажба процесен имот е заплатена чрез трансформация на лични средства на Г. М.. Въззивният съд е приел въз основа на свидетелски показания, че ищецът е заплатил по време на брака със Ст. С. част от покупната цена със свои лични средства – 36 000 лева от 100 000 лева, които са придобити преди брака и представляват негова лична собственост по чл.20,ал.2 СК (отм.), а останалите 64 000 лева са заплатени със средства, получени от банков кредит – заем от Д., изтеглен по време на брака, които не са лични средства и съответната част от имота, заплатена с тази част, е придобита в съпружеска имуществена общност (СИО), че по делото не са събрани доказателства за твърденията на Г. М. за това, че заемът е погасен със средства, получени по ЗУЖВГМЖСВ (с ново име Закон за уреждане на правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове) (като компенсация) за лихвоточки на Г. М., но съдът е изложил и мотив в смисъл, че дори и Г. М. да е погасил заема с получена парична компенсация по този закон, това не води до промяна на вещните прав, а само създава облигационни задължения между страните, т.к. е меродавен моментът на придобиването им. Въззивният съд е приел също, че т.к. съпрузите са се разпоредили с 1 /2 ид. ч. от процесния имот, който впоследствие е станал собственост на тяхната дъщеря М., то следва да се приеме, че разпореждането е станало в същото съотношение, каквото е било съотношението на съсобствеността им, така съдът е определил делбените части.
Заедно с доводите си за неправилност на обжалваното решение жалбоподателят Г. М. е извел материално правния въпрос, уточнен от настоящия състав по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС : дали изводът (на въззивния съд), че дори и само единият от бившите съпрузи да е погасил банковия заем, с който по време на брака между двамата е заплатена част от цената на придобития чрез покупко-продажба недвижим имот, това не води до промяна на придобитите вещни права, т.к. е меродавен моментът на придобиването им, за който жалбоподателят твърди, че е разрешен в противоречие с посочени съдебни решения.
Въпросът е обуславящ и е разрешен от въззивния съд в съответствие с приетото в т.2 на ППВС № 5 /31.10.1972 г. и установената съдебна практика според което за преценката дали един недвижим имот е придобит в съпружеска имуществена общност е важен моментът на придобиването (дали е по време на брака), като се прилагат общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ, и конкретно за жилища, закупени със заем от Д., е прието, че това е моментът на сключване на договора за продажбата.
В съответствие с приетото въззивният съд е изследвал с какви средства е уговорено заплащането на продажната цена (дали с лични за Г. М. с оглед оборване на презумпцията по чл.19,ал.3 СК (отм.) и с какви е заплатена и е установил и приел, че щом при сключването на договора за покупко-продажба, заплащането на част цената е станало със заемни средства, то тези средства не са лични средства по смисъла на СК (чл.20 и чл.21 СК), поради което презумпцията на чл.19,ал.3 СК от 1958 г. (отм.) не е опровергана и съответната част от имота е попаднала в СИО, а по-нататъшното погасяване на заема от единия от съпрузите, не води до промяна на собствеността. Последният извод е съобразен с трайната практика на ВС (Р. 189-580-2001–І, Р. 674–288–2000 – ІІ, Р. 430-84-2004-І, Р. 127-817-2005-І, Р 814-2049-2008-І и др.).
За пълнота следва да се отбележи, че въззивният съд не е допуснал противоречие с посочените:
· Решение № 241 /04.04.1989 г. по гр.д. № 143 /1989 г., ІІ г.о. на ВС, в което не е обсъждан въпрос за погасяването на заем с лични средства, нито с получена компенсация от лиховоточки;
· Решение № 237 /27.06.2011 г. по гр.д. № 931 /2010 г., І г.о. на ВКС, в което е разгледан спор по чл.28 СК (отм.) и е прието, че полученият заем от банка не съставлява доход на съпруга, т.к. ако е за придобиване на имущество, т.е. за нуждите на семейството, за връщането му двамата съпрузи са солидарно задължени (чл.25,ал.2 СК (отм.) – в случая няма противоречие, а съответствие;
· Решение № 727 /23.11.2010 г. по гр.д. № 978 /2010 г., ІV г.о. на ВКС, по чл.290 ГПК, с което е прието, че в случаите, когато на единия съпруг се прехвърлят безвъзмездно права по жилищноспестовен влог, полученото е лично имущество по смисъла на чл.20 СК (отм.). Няма сходство, защото в случая спорът не е за това чии са такива безвъзмездно прехвърлени права, а дали придобитото по силата на банков заем е лично имущество. Както беше установено, последващото връщане на заема с лични средства, не води до промяна на собствеността.
· Решение № 581 /02.08.2010 г. по гр.д. № 1329 /2009 г., І г.о. на ВКС, в което е обсъждана различна хипотеза – че полученото от единия съпруг по дарение от родители представлява трансформация на лични средства. Няма сходство – няма дарение на лихвоточки и не се твърди и доказва, че с такива средства е платена продажната цена, а че после е върнат заем).
С оглед отговора на първия въпрос настоящият състав приема, че изведеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос : Когато банката не съхранява документите, от които да е видно, кога и с какви средства е погасен банковият заем, отпуснат за покупка на жилище, с какви доказателствени средства се установява с какви средства е погасен заемът (по приложението на чл.165,ал.3 ГПК), не е обусловил изхода от спора, защото съдът е допуснал, събрал и обсъдил свидетелски показания за това с какви средства е купен имотът, но е приел за недоказано твърдението, че заемните средства са погасени със средствата от лихвоточките, както и че е без значение погасяването на банков заем с пари, получени от лихвоточки.
Жалбоподателят извежда материалноправния въпрос по приложението на чл.25,ал.2 СК от 1985 г. (отм.) : Дали в хипотезата на покупка на жилищен имот със заемни средства солидарната отговорност възниква автоматично с получаването на заемната сума или е обусловена от това дали тя е изразходвана за нуждите на семейството.
Въпросът не е обуславящ, доколкото с исковата молба по насрещния иск ищецът Г. М. не е твърдял, че процесният имот, който е жилищен и придобит по време на брака с ответника, не е придобит за нуждите на семейството, а за други конкретни негови лични нужди (а е твърдял само, че Ст. С. няма принос в придобиването му) и подобни факти не са установявани по делото и не са обусловили изводите на съда.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответниците не претендират разноски и не са доказали, че са направили такива, поради което разноски не следва да им се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 07.06.2012 г. по възз. гр.д. № 603 /2012 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., VІ възз. с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.