4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1074
София, 12.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №234/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Н. И. – процесуален представител на ищеца А. Н. Б. от [населено място], против въззивно решение №478/04.11.2011 г. по гр.д.№778/2011 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
С обжалваното решение е отменено решение №266/11.01.2011 г. по гр.д.№263/2010 г. по описа на Благоевградския районен съд, с което са уважени предявените от А. Н. Б. против И. а. по р. и а., с правно основание чл.54, ал.5 от Закона за рибарството и аквакултурите, във връзка с чл.78 от Закона за държавния служител, за обезщетение в размер на 6830 лева , равняващо се на 10 брутни месечни възнаграждения, получавани по време на изпълнение на служебните задължения на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди от инфаркт на миокарда, настъпил на 03.6.2006 г., и за сумата 177,94 лева – мораторна лихва върху посочената по-горе сума, и исковете са отхвърлени.
Въззивната инстанция е приела, че в процесния случай ищецът не е доказал елементите от фактическия състав на чл.54, ал.5 ЗРА, във връзка с чл.78, ал.1 ЗДСл, тъй като не е установено по надлежният ред заболяването на ищеца да признато за професионално или инфарктът, който е получил на работното си място, да е признат за трудова злополука. Изводите на съда са обосновани с цитираната в решението съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК, опредметена в: решение №319/22.6.2010 г. по гр.д.№204/2009 г., ІІІ г.о.; решение 753/28.01.2011 г. по гр.д.№457/2010 г., ІІІ г.о.; решение №401/29.6.2010 г. по гр.д.№ 599/2009 г., ІІІ г.о. Въз основа на това въззивната инстанция е стигнала до решаващия извод, че при отсъствието навлязъл в сила административен акт по чл.60, ал.2 КСО, ищецът не може да установява по общия исков ред, че претърпеният инфаркт на миокарда представлява трудова злополука или проявление на професионално заболяване., от което е настъпила тежка телесна повреда.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречие с приложени към касационната жалба решения – №141/29.4.2009 г. по гр.д.№347/2008 г. на ВКС, ІІ г.о.; по гр.д.№5028/2010 г. на Пернишкия районен съд,; по гр.д.№6350/2010 г. по описа на Старозагорския районен съд; гр.д.№3799/2010 г. по описа на Сливенския районен съд.
Като решаващ материалноправен въпрос се сочи “Дали по общия исков ред може да се установява, че в следствие на претърпян инфаркт на миокарда се търпят неимуществени вреди по време на изпълнение на служебни задължения и увреждането има характер на тежка телесна повреда ?”.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – И. а. по р. и а., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Поставеният от касационният жалбоподател въпрос не е формулиран прецизно, поради което на основание т.1 изречение 2 от ТР №1/2009 г от 19.01.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС – ОСГТК, настоящият съдебен състав го конкретизира по следния начин “Допустимо ли установяване на професионално заболяване или трудова злополука по общия исков ред , при наличие на установен по административен ред начин за това ?”.
По така поставения въпрос е налице константна и непротиворечива практика на ВКС по чл.290 ГПК, цитирана както във въззивното решение, така и установена по редица други дела. В тях се приема, че редът за установяване на трудова злополука и професионално заболяване е уреден изрично в разпоредбите на чл.55 и сл. от Кодекса за социално осигуряване, Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, Списъкът на професионалните болести. Въз основа на това се приема, че установяването на професионално заболяване и трудова злополука не може да стане в процес протичащ по общия исков ред.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с този извод, поради което не е налице противоречие в практиката между него и представените от касационния жалбоподател решения, като нито едно тях не е постановено по реда на чл.290 ГПК. Нещо повече, за повечето от тях, без това на ВКС, постановено по реда на §2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218а ГПК/отм./, липсват данни да са влезли в законна сила.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №478/04.11.2011 г. по гр.д.№778/2011 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, по касационна жалба, вх.3937/01.12.2011 г. подадена от адв. Н. И. – процесуален представител на ищеца А. Н. Б. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: