О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1076
гр.София, 12.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
десети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 944/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 1-48 от 23.04.2012 г. по гр.д.№ 269/ 2012 г., с което е потвърдено решение на Бургаски районен съд по гр.д.№ 4809/ 2011 г. и по този начин по предявените от В. Г. Ч. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 21/ 22.03.2011 г. на управителя на дружеството, В. Ч. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „оксиженист” и жалбоподателят е осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа в размер 3 921,72 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига процесуалноправният въпрос за начина на доказване на заболяване, което е предвидено в Наредба № 5/ 20.02.1987 г. като даващо предварителна закрила при уволнение на работници по чл.333 ал.3 от КТ. Счита, че отговорът на този въпрос би имал значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и поради това моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация В. Г. Ч. оспорва жалбата и счита, че касаторът не е формулирал правен въпрос, а е изложил становище по фактическите изводи на въззивния съд. Тези изводи според него не подлежат на касационен контрол. Евентуално излага, че фактическите констатации на въззивния съд са правилни и претендира да не се допуска касационно обжалване.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Въззивният съд е съобразил, че страните са били в трудово правоотношение, по което ищецът е изпълнявал длъжността „оксиженист”. Работодателят изменил щатното разписание в предприятието и съкратил една от предвидените за тази длъжност щатни бройки. Извършен е подбор, при който работата на ищеца била оценена по-лошо в сравнение с останалите заемащи съкращаваната длъжност работници. Работодателят издал заповед за уволнение на ищеца, но преди да я връчи, не изпълнил изискването по Наредба № 5/ 20.02.1987 г. да изиска от работника информация дали страда от заболяване, което му осигурява закрила при уволнение. Към момента на връчването на заповедта (22.03.2011 г.) работникът имал такова заболяване (исхемична болест на сърцето), ползвал се от закрила по чл.333 ал.1 т.3 от КТ и тъй като не е искано разрешение от Инспекцията по труда, уволнението е отменено само на това основание.
Поставеният в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос е правен, а не фактически, тъй като касае прилагането на процесуалните правила за доказване на правнорелевантни факти. Поради това неоснователно е възражението на ответника, че формулировката на въпроса касае фактическите изводи на въззивния съд и не може да е основание за допускане на обжалването. Въпросът обуславя въззивното решение, но не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Във връзка с доказателствата, които могат да послужат за доказване на фактите от предмета на делото, е установена трайна и безпротиворечива практика. Фактическите изводи на съда се изграждат след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като се обсъждат евентуални противоречия и връзки между тях. Установяването на правнорелевантните факти може да бъде сторено както въз основа на преки, така и въз основа на косвени доказателства, ако последните водят логически до единствен възможен извод относно доказвания факт. По същество въззивният съд е съобразил тази практика при постановяване на акта си, тъй като при разпит в съдебно заседание пред първата инстанция, вещото лице е заявило, че ищецът е страдал от исхемична болест на сърцето към 03.02.2011 г. (т.е. заболяването е било налично преди датата на връчване на уволнителната заповед).
Поради изложеното не са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 1-48 от 23.04.2012 г. по гр.д.№ 269/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: