3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 730
София, 15.10.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 241 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Б. против постановеното на 25.11.2011 год. решение на Софийски апелативен съд по гр.д. № 1107 / 2011 год., с което е отменено разпореждането от 15.12.2010 год. по ч.т.д. № 2002 / 2010 год. на Варненски окръжен съд и вместо това е оставена без уважение молбата на касатора за издаване на изпълнителен лист, на основание чл.624 ГПК ,а издаденият е обезсилен. Касаторът оспорва правилността на решението, като намира че са налице всички предпоставки за уважаване искането му . Формално сочи хипотеза за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК .
Ответната страна – [фирма], представлявано от Р. Д. – оспорва касационната жалба, като намира,че касаторът не е поставил правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК , нито е обосновал допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК вр. с т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Навежда съображения за опорочени от външна страна „ публичен документ „ и „ удостоверение за европейско изпълнително основание „ и като такива – неотговарящи на „ необходимите изисквания за доказателствена сила „ , съгласно чл.20 т.2 от Регламент № 805 / 2004 год. .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение констатира , че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и е редовна с оглед изискванията на чл.284 ГПК, като е насочена срещу валиден и допустим въззивен съдебен акт .
По допускане на касационното обжалване настоящият състав прецени следното :
Въззивният съд, след отмяна на първоинстанционния акт , е оставил без уважение молбата на касатора за издаване на изпълнителен лист , на основание чл. 624 ГПК , въз основа на европейско изпълнително основание за безспорно вземане , основано на „ публичен документ ” по смисъла на чл.4 т.3 от Регламент / ЕО / № 805 / 2004 год. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания . Като такъв документ е представен, съответно удостоверен като европейско изпълнително основание от 29.12.2009 год. на Нотариус А. Б. , Република Л. , но обозначен в същото като „ съдебно решение , макар с идентични референтен № 3 – 3531 и дата – 22.12.2009 год. , изпълнителен лист за сума от 415 043,80 литаса / в удостоверението посочени като главница от 120 000 евро / . Изпълнителният лист е издаден срещу длъжник [фирма] , представлявано от Р. Д. , въз основа на обикновена менителница без право на протест от 17.07.2007 год. . Менителницата е с поемател лицето Р. Б. , но е джиросана на 21.12.2009 год. на настоящия касатор Г. Б., обуславящо и материалноправната легитимация на последния .
За да остави без уважение молбата , въззивният съд е приел, че така представения „ публичен документ „ / при неправилно възприет като такъв от първоинстанционния съд самото удостоверение за европейско изпълнително основание , а разгледан от въззивния съд като „ съдебно решение „ , с оглед формално удостоверяване на тази му характеристика в удостоверението за европейско изпълнително основание / , не отговаря на изискването на чл.3 т.1 от Регламент № 805 / 2004 год. – да касае „ безспорно вземане „ , което като понятие според същия регламент / преамбюл – т. 5 / предполага „ кредиторът , при установена липса на каквото и да е оспорване от длъжника относно естеството и размера на паричното вземане , да е получил / в конкретната приложима хипотеза / документ , подлежащ на изпълнение , който изисква изричното съгласие на длъжника, дадено с публичния документ „ . Въззивният съд е счел за неприложими хипотезите на чл.3 т.1 от Регламента : първите три , като предполагащи съдебно производство ,а четвъртата , предвид недоказано „ изрично признание от длъжника в публичен документ „ .
В приложението по чл. 284 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос , в съответствие с решаващите мотиви на въззивното решение . Изложил е съображения относими към преценка на правилността на акта , осъществима в производство по същество и на основанията по чл.281 т.3 от ГПК, досежно характеристиката на конкретно представения „ публичен документ ” , удостоверен като европейско изпълнително основание – изпълнителен лист , издаден от нотариус , въз основа на обикновена менителница. Липсата на формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК изключва преценка на допустимост и по формално посочения допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1- 3 ГПК в съответствие с т.4 на ТР №1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на касационната жалба на Г. Б. и като предявена в евентуалност от допускането й , не подлежи на разглеждане подадената частна жалба от ответната страна срещу постановения отказ на въззивния съд за прилагане мерки по чл.23 б.”б” от Регламент № 805 / 2004 година .
Водим от горното , състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1798 / 25.11.2011 год. по гр.д.№ 1107 / 2011 год. на Софийски апелативен съд , Гражданска колегия .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :