О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1098
София, 19.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №374/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от ищците М. Ф. К. и А. М. К., и двамата от [населено място], област Б., приподписана от адв. К. Р., и от ответника по исковата молба [фирма] – С., срещу въззивно решение №6215/21.11.2011 г. по гр.д.№3417/2010 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав.
Ищците обжалват въззивното решение в частта, с която не са уважени претенциите им до пълните предявени размери за неимуществени вреди/разликата от 30000 лева до 100000 лева, а ответникът по исковата молба, в частта, с която е осъден да заплати на касационните жалбоподатели и останалите ищци, съответно по 30000 лева, и по 50000 лева.
В изложението от ищците М. Ф. К. и А. М. К., и двамата от [населено място], област Б., се сочи неправилно приложение на принципа за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД.
В изложението на ответника по исковата молба – [фирма] – С., се поставят следните въпроси: 1. “Налице е груба небрежност, проявена от пострадалия Ф. К. при съпричиняване на трудовата злополука, когато пострадалият е действал обедната почивка, без да е получил изрична заповед и в нарушение на правилата за работа и безопасност,, като е съзнавал, че е възможно да настъпят вредоносни последици, но самонадеяно се е надявал да ги предотврати ?”, и 2. “Задължително е намаляване на дължимите от работодателя обезщетения съгласно чл.201, ал.2 КТ, съобразно проявената груба небрежност, проявена от пострадалия Ф. К. при съпричиняване на трудовата злополука, тъй като пострадалият е действал без изрична заповед и в нарушение на правилата за работа и безопасност, като е съзнавал, че е възможно да настъпят вредоносни последици, но самонадеяно се е надявал да ги предотврати ?”. Като основания се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК.
И двете страни молят се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в съответните обжалвани части.
Ответникът по исковата молба е депозирал и отговор по чл.287 ГПК по касационната жалба на ищците.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията към касационните жалби и взе предвид отговора на ответника по исковата молба намира следното:
По касационната жалба от ищците М. Ф. К. и А. М. К., и двамата от [населено място], област Б., въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и т.11 от посоченото ППВС, като са съобразени всички факти и обстоятелства, обусловили понесените от пострадалия неимуществени вреди. Поради това законът е приложен точно и не е налице решение, постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложението ищците целят допускане на въззивното решение в обжалваната част относно размера на претенциите, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
По касационната жалба от ответника по исковата молба – [фирма] – С., въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като горепосоченото изложение поставя фактически, а не правни въпроси.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните части.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №6215/21.11.2011 г. по гр.д.№3417/2010 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав, в частта за неимуществените вреди, по касационна жалба, вх.№6565/23.01.2012 г., подадена от ищците М. Ф. К. и А. М. К., и двамата от [населено място], област Б., приподписана от адв. К. Р., и по касационна жалба, вх.№863/05.01.2012 г., подадена от ответника по исковата молба [фирма] – С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
-ЧЛЕНОВЕ: