О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1094
гр.София, 19.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 995/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Х. Е. Т. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 24.04.2012 г. по гр.д.№ 7165/ 2011 г. С него е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 1778/ 2010 г. и по този начин в отношенията между касатора и [фирма] е признато за установено, че първият дължи сумата 1 000 лв – незаплатена топлинна енергия за период 15.01.2007 г. – април 2008 г. и сумата 349,55 лв лихви за забава, като са отхвърлени претенциите на дружеството за установяване на съществуване на задължение над 1 000 лв до 12 561,88 лв и за период преди април 2008 г., както и над 349,55 лв до 6 637,03 лв.
Въззивното решение се обжалва само от ответника Х. Е. Т. в частта, установяваща съществуването на вземания на [фирма] срещу него . При липса на жалба от страна на ищеца, следва да се приеме, че в отхвърлящата исковете част въззивното решение е влязло в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е разрешил материалноправния въпрос дължи ли се заплащане на топлинна енергия при положение, че такава не е ползвана реално от абоната, в противоречие с практиката на ВКС и при условията на противоречива практика, както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответникът по касация [фирма] не взема становище по жалбата.
Жалбата е допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
Въззивният съд е приел, че касаторът е бил в облигационни отношения с ищеца, възникнали от договор за покупко-продажба на топлинна енергия. Счел е за неоснователни възраженията на касатора, че ищецът не е доставял топлинна енергия в имота му, тъй като, при негова доказателствена тежест, не е установено прекъсване на топлоснабдяването, нито има данни дали и кога са премахнати отоплителните тела в топлоснабдения имот. Поради това е прието, че енергията е доставена от ищеца, че не е заплатена и че плащането й (доколкото не е изтекъл давностния срок) е дължимо в установения с експертиза размер.
При тези мотиви на въззивната инстанция единственият поставен от касатора материалноправен въпрос не обуславя решението по делото. Въззивният съд не е извел от правна страна, че въпреки липсата на доставена енергия в имота на касатора, той дължи заплащане на такава. Напротив, той изрично е приел за установено от фактическа страна, че касаторът не е доказал прекъсване на топлоснабдяването в имота, т.е. че енергия е доставена. В производството по чл.288 от ГПК верността на фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на проверка. Проверява се само какви правни разрешения е дал той при установените факти. Доколкото не е прието в имота на ищеца да не е доставяна топлинна енергия, дали при евентуалното наличие на този отрицателен факт би се дължало плащане от ищеца, е ирелевантно за спора. Какъвто и отговор да се даде на поставения от касатора правен въпрос, при установените от въззивния съд факти, това би било без значение за крайния резултат, до който той е достигнал. Следователно формулираният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос не обуславя въззивното решение, а съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, по такъв въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато, независимо от това, налице ли е някое от допълнителните основания по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Поради това е безпредметно обсъждането на съдебната практика, приложена от касатора към изложението.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 24.04.2012 г. по гр.д.№ 7165/ 2011 г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: