Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
492_12_pr_opr_chj_274(3)@261p4gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
София, 22.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 492 /2012 г.:
Производство по чл.274,,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Д. Ф. срещу определение № 160 /18.05.2012 г. по ч. гр.д. № 350 /2012 г. на Софийския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено разпореждане от 28.03.2012 г. по гр.д. № 916 /2011 г. на Районен съд Костинброд, с което е върната въззивна жалба на жалбоподателя поради неотстраняване на нередовности.
Въззивният съд е приел изводите на районния съд за правилни: че след като след дадени указания и в определения от закона срок жалбоподателят не е представил доказателства за платена държавна такса, той не е отстранил нередовностите във въззивната си жалба и тя законосъобразно е върната, а представянето на платежния документ с частната жалба едва пред въззивния съд не е в определения срок, поради което частната жалба е неоснователна.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, че никъде в ГПК няма нормативно изискване за уведомяване за изпълнението на парично задължение. Иска обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос: в случай, че държавната такса е внесена в срок, но не е приложено уведомление за това, счита ли се тя невнесена, а указанието на съда неизпълнено, по който твърди, че липсва практика и това е основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Насрещната страна А. Г. А. оспорва частната жалба.
Настоящият състав намира, че изведеният въпрос е обуславящ, той е по приложението на задължението на жалбоподателя по чл.261,т.4 ГПК и на правомощията на съда по чл.261,ал.1 и ал.2 ГПК, но по изведения въпрос има съдебна практика и тя е във възприетия от въззивния съд смисъл.
На този въпрос е отговорено с определение № 749 /30.09.2011 г. по ч.т.д. № 623 /2011 г. на т.к., ІІ т.о., с което е прието, че съгласно практиката на Върховния касационен съд на РБ, постановена при действието на новия ГПК, страната следва да представи доказателства, удостоверяващи изпълнението на вменените и от закона процесуални задължения, когато платежният документ е представен едва с подаването на въззивната частна жалба, жалбоподателят не е изпълнил дадените му указания. Нередовностите по чл.261,т.4 ГПК се считат отстранени не с внасянето на държавната такса, а с прилагането на документ за внасянето й. Съдът не е задължен да проверява служебно внесена ли е дължимата държавна такса и кога;
С определение 257 /08.03.2011 по ч.т.д. № 146 /2011, т.к., ІІ т.о., е прието, че има установена съдебна практика и тя е в смисъл: страната, съгласно чл.261,т.4 ГПК има задължение да внесе следващата се държавна такса, и да приложи към жалбата доказателства за това, от което следва, че съдът, като констатира, че страната не е изпълнила задължението да представи доказателства за внесената държавна такса в дадения й срок, връща жалбата като нередовна;
С определение 687 /01.09.2011 по ч.т.д. № 679 /2010, т.к., ІІ т.о. е прието, че преценката относно значимостта на процесуалното задължение на страната, въведено изрично с чл.261,т.4 ГПК, е направено от законодателя, който не го е изключил от приложното поле на чл.262,ал.2,т.2 ГПК;
С определение № 585 /28.11.2011 по ч.гр.д. 546 /2011 г., е прието, че съгласно ясната норма на чл.261,т.4 ГПК към жалбата трябва да бъде приложен и документ за внесена държавна такса, а неприлагането представлява нередовност.
Поради наличието на цитираната практика на Върховния касационен съд и т.к. жалбоподателят не е обосновал необходимостта от изоставянето и, не е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът в това производство не претендира разноски и не е доказал, че е направил такива, поради което разноски не следва да му бъдат присъждани.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 160 от 18.05.2012 г. по ч. гр.д. № 350 /2012 г. на Софийския окръжен съд, г.о
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2