О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 839
София, 24.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 733 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. Р. срещу въззивно решение № 1099 /05.06.2012 г. по гр.д. № 993 /2012 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което при ново разглеждане на делото въззивният съд е потвърдил решение от 14.07.2010 г., постановено по гр.д. № 3767 /2008 г. на Варненския районен съд, с който е отхвърлен иск на жалбоподателя с правно основание чл.108 ЗС срещу Й. А. С. и Д. Р. С. за предаване на владението върху апартамент и магазин, находящи се в жилищна сграда в [населено място] и е осъдил жалбоподателя за разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни Й. А. С. и Д. Р. С. оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение, исковете са оценяеми и цената на всеки от тях не е по-ниска от 5 000 лева.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд въз основа на приети от него доказателства, за които ответниците са твърдели, че са нови и за новооткрити обстоятелства (чл.266,ал.2,т.1 ГПК) при приемането на които съдът се е мотивирал, че са относими към предмета на спора и допустими: вписана на 14.07.2005 г. искова молба за развалянето на договора от 2000 г за учредяване на право на строеж в полза на праводателя на ищеца (жалбоподател в настоящото производство). и влязло в сила съдебно решение за развалянето на договора, е приел, че придобивното основание на ищеца е производно – основано е на договора за суперфиция, че ищецът е сключила два договора за придобиването на двата обекта на 10.09.2005 г. след вписването на исковата молба за развалянето на договора на нейния праводател на 14.07.2005 г., вписването на исковата молба за разваляне на договор има защитно-оповестително действие спрямо третите добросъвестни лица, т.е. правата им, придобити въз основа на атакувания договор се запазват дори впоследствие той да бъде развален (чл.114,б.”а”, изреч.1-во и 2-ро ЗС и чл.88,ал.2 ЗЗД), в случая с развалянето на договора правата на праводателя на ищеца отпадат с обратна сила (чл.88,ал.1 ЗЗД) и тъй като продажбите с ищеца са сключени след вписване на исковата молба, с отпадането на правата на продавача, отпадат и тези на купувача (ищеца), поради която тя не е собственик, с което е изцяло недоказан и първият елемент от фактическия състав на иска по чл.108 ЗС.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, защото е основано на доказателства, които са събрани в нарушение на правилата на чл.266 ГПК и извежда следните процесуалноправни въпроси : за допустимостта за събиране на нови доказателства във въззивната инстанция и относно действието на вписването на исковата молба по чл.114 ЗС, за които твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – 1) решение № 466 /27.05.2010 г. по гр.д. № 1297 /2009 г. на І г.о., според което за да се допусне събирането на нови доказателства, страната трябва да обоснове невъзможността си да узнае, посочи и представи доказателствата до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор и 2) тълкувателно решение № 3/19.07.2010 г. по т.д. № 3 /2009 г. на ОСГК, с което е прието, че вписването на исковата молба по чл.114 ЗС има оповестително защитно действие спрямо трети, неучастващи в процеса лица.
Настоящият състав намира, че въпросът за допустимостта за събиране на нови доказателства във въззивната инстанция е обуславящ, т.к. въззивното решение е основано на тях.
Настоящият състав намира, че първият въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с разрешението в посоченото решение, доколкото ответниците по иска са обосновали твърдението си, че представените доказателства са новооткрити за тях и че са узнали за тях след постановяване на първото (отменено) въззивно решение и за невъзможността си да се снабдят с писмените доказателства по-рано, а въззивният съд е обсъдил тези доводи.
Въпросът за действието на вписването на исковата молба по чл.114 ЗС не е обуславящ, доколкото видно от отразените му мотиви въззивният съд не е основал определението си за приемане на доказателства на изводи, които да са в противоречие с приетото в посоченото тълкувателно решение. Видно от посоченото по-горе за мотивите на въззивното решение, въззивният съд е основал на извода за защитно-оповестително действие на вписването на исковата молба друг свой извод – че ищеца (жалбоподател в настоящото производство) е сключила договорите за придобиването на процесните два имота след вписването на исковата молба срещу нейния праводател (продавач) за разваляне на договора, по силата на който му е учредено правото на строеж за двата имота (двата самостоятелни обекта на собственост) и именно поради това действие на вписването с отпадането на правата на продавача, отпадат и тези на купувача (ищеца). А и видно от изложеното, другият извод е в съответствие, а не в противоречие с цитираното разрешение по т.2. на тълкувателно решени № 3/19.07.2010 г.
От изложеното следва извод, че не е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответниците в това производство претендират разноски, но не са доказали, че са направили такива, поради което разноски не следва да им бъдат присъждани.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1099 /05.06.2012 г. по гр.д. № 993 /2012 г. на Варненския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.