О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1114
гр.София, 24.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1058/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на В. М. М. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3997 от 05.06.2012 г. по гр.д.№ 5117/ 2012 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 39864/ 2011 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против „а. Б.” Е. искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 1763/ 21.07.2011 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „управител на магазин” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 3 680 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага съображения за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, но формулира единствено процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения и становища на страните. Счита, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответната страна „а. Б.” Е. не взема становище.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел за установено, че в управлявания от ищеца магазин били констатирани липси на повече от 500 артикула на значителна стойност. Прието е, че липсата се дължи на неизпълнение на възложени му с длъжностна характеристика трудови задължения. Обсъдени са, но са отхвърлени като неоснователни, възраженията на ищеца, че работодателят не е осигурил подходящи условия за осигуряване на запазването на повереното му имущество, че е сигнализирал нееднократно за опасността от разпиляване на това имущество и че отговорност за липсите носят и други лица. Съдът е изложил доводи, че уволнението е адекватно наказание за извършеното нарушение, предвид неговата тежест, и е отхвърлил исковете за отмяната му.
Поставеният въпрос има значение за изводите на въззивния съд, но по него не се установяват твърденията на касатора за наличие на противоречива практика. По реда на чл.291 от ГПК касационната инстанция нееднократно се е произнасяла по въпроса, че въззивният съд дължи да обсъди всички събрани по делото доказателства и направените от страните доводи и възражения. В обжалваното решение обаче не е постановено нещо различно по въпроса, нито въззивният съд фактически е игнорирал това си задължение. Той е анализирал обстойно доказателствата, пунктуално е отговорил на всички възражения, които ищецът е релевирал като въззивник, счел ги е за неоснователни и ги е отхвърлил. Дали преценката му е правилна, в производството по чл.288 от ГПК не може да се проверява. Във фазата по допускане на обжалването касационният съд контролира правните разрешения на въззивния съд, а не правилността на решението му. По тези съображения не е допустимо и разглеждането на доводите за извършени процесуални нарушения – те не са основание за допускане на обжалването и би било възможно да се обсъждат, само ако ВКС пристъпи към решаване на спора по същество. Това в случая не може да стане, защото по единствения формулиран от касатора правен въпрос въззивното решение е съобразено с установената практика, а не и противоречи.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3997 от 05.06.2012 г. по гр.д.№ 5117/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: