ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1121
София, 25. октомври 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 277 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 18.10.2011 г. по гр.д. № 10865/2011, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 10.06.2011 г. по гр.д. №2893/2011, с което са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът В. С. Н., представляван от адв. Р. П. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за правното значение на несъответствието на действителното основание за прекратяването на трудовото правоотношение с посочената в заповедта за уволнение правна квалификация, който се разрешава противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата [фирма], С., представлявана от юрк. С. николова я оспорва, като счита, че не е посочен правният въпрос, които обуславя решението и въззивният съд е съобразил установената съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е отправил писмено предизвестие по чл. 326, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 30.12.2010 г., а в издадения акт за прекратяване на трудовото правоотношение № 114/13.12.2010, връчен на 30.12.2010 г. е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 325, ал. 1 КТ. Трудовото правоотношение е надлежно прекратено с изтичането на срока на отправеното предизвестие, а издаденият акт за прекратяването му има само констативно значение. Погрешната правна квалификация на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение не опорочава издадения акт, ако действителното основание съществува.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но той не се разрешава противоречиво от съдилищата. В представеното решение на Върховния касационен съд е прието, че взаимното съгласие и предизвестието са различни основания за прекратяване на трудовото правоотношение и във въззивното решение не е прието нищо различно. Повдигнатият въпрос няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че правната квалификация на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение в заповедта за уволнение не обвързва съда, който е длъжен служебно да определи действителната правна квалификация и прецени осъществено ли е действителното основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 18.10.2011 г. по гр.д. № 10865/2011.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.