4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 727
гр. София, 26.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 568 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на С. М. Г. и С. М. М. – двамата със съдебен адрес в [населено място], чрез процесуалния им представител адв. М. Р., против определение № 5046 от 20 март 2012 г., постановено по ч.гр.д. № 1662 по описа на Софийския градски съд за 2012 г., с което е потвърдено определение без номер от 25 ноември 2011 г., постановено по гр.д. № 35385 по описа на районния съд в гр. София за 2011 г., с което е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес у ищците от съдебно установяване на претендираното от тях право на собственост върху имота.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 299 ГПК, без да се е съобразил с разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК, тъй като нито искането, нито основанието за претенцията са същите – първият разгледан иск е бил за делба на съсобствен имот с правно основание по чл. 34 ЗС, а вторият е за предаване владението по чл. 108 ЗС; въпросът за собствеността в делбата е преюдициален, а по преюдициален въпрос, след като не е предявен инцидентен установителен иск, сила на пресъдено нещо не се формира, тъй като с такава сила се ползват само диспозитивите на решенията, а не и мотивите; в резултат на съдебна грешка е постановено очевидно несправедливо и незаконосъобразно решение – при допускане на делбата съдът не е констатирал, въпреки, че е бил длъжен, по реда на косвения съдебен контрол, нищожността на завещанието, от което ответниците по иска по чл. 108 ЗС черпят правата си; след постановяването на решението по допускане на делбата, с влязло в сила решение е прогласена нищожност на завещанието, а получаването на нещо без основание, не е справедливо. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът следва да се произнесе по въпроса за неправилната правна квалификация и слагането на знак на равенство между иска за делба и ревандикацията – предметът на двата иска е различен, а влязлото в сила решение не е за същото искане и на същото основание; определението е и в нарушение на практиката на ВКС, изразена в т. 18 от ТР № 1/2000 г. от 4 януари 2001 г. относно това коя част от решението се ползва със сила на пресъдено нещо – в делбеното производство въпросът за собствеността е преюдициален и при липса на инцидентен установителен иск не се формира сила на пресъдено нещо по този преюдициален въпрос; при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съдът следва да отговори на въпроса при наличието на влязло в сила решение по допускане на делба, когато съделител черпи права от завещание, което е нищожно, но по време на делбения процес тази нищожност не е констатирана, но с впоследствие с влязло в сила решение е прогласена нищожността на това завещание, процесуално допустим ли е иск за установяване на изключителна собственост с цел поправка на допуснатата съдебна грешка в решението по допускане на делбата и предотвратяване възможността за неоснователно обогатяване, като се има предвид, че въпросът за собствеността в делбата е преюдициален.
Ответниците И. Д. Т. и Д. Т. П. – двамата от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Ц. Н., в отговор на частната жалба по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК сочат доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приема, че предявеният ревандикационен иск е недопустим на основание чл. 299, ал. 1 ГПК, тъй като ищците не сочат факти, възникнали след приключване на съдебното дирене по делбеното дело като правопораждащи за заявеното с предявения иск право на собственост, а по решението за допускане на делбата въпросът за собствеността върху делбения имот не е преюдициален, а елемент от правото на делба; заявяването на права над признатите с решението по допускане на делбата означава пререшаване на въпроса за правото на собственост върху делбения имот, което е недопустимо; за този извод е без значение дали решението за допускане на делбата е правилно.
След преценка на доводите на жалбоподателите в жалбите и изложенията към тях, съдът намира, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол.
Частните жалбоподатели излагат две твърдения, които не са посочени като общото основание за допускане на касационното обжалване, както и един правен въпрос, който обаче не е относим към конкретните, обуслвили изхода на спора, изводи на въззивния съд.
На първо място се твърди, че съдът е извършил неправилна правна квалификация и слагането на знак на равенство между иска за делба и ревандикацията – предметът на двата иска е различен, а влязлото в сила решение не е за същото искане и на същото основание. В случая решаващият извод на съда, обусловил изхода на спора, е че по решението за допускане на делбата въпросът за собствеността върху делбения имот не е преюдициален, а елемент от правото на делба. Въпрос съобразно критериите, дадени в обвързващото разрешение на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, т. 1, по решаващият извод, не се поставя.
На второ място частните жалбоподатели сочат, че определението е и в нарушение на практиката на ВКС, изразена в т. 18 от ТР № 1/2000 г. от 4 януари 2001 г. относно това коя част от решението се ползва със сила на пресъдено нещо – в делбеното производство въпросът за собствеността е преюдициален и при липса на инцидентен установителен иск не се формира сила на пресъдено нещо по този преюдициален въпрос. И това твърдение отново не представлява формулиран правен въпрос, на който да може да бъде дадено тълкуване в касационното производство. А дори и да беше поставен правен въпрос в съответствие с правилата на посоченото ТР от 2009 г., то този въпрос отново не би бил относим към решаващият извод на съда. Тълкуването, дадено от ВКС в ТР № 1/2000 г., е по въпроса може ли мотивите на съдебното решение да се обжалват, ако страната е удовлетворена от решението като резултат. В отговора на този въпрос ВКС сочи, че предявяването на инцидентен установителен иск за преюдициално правоотношение е необходимо, за да се формира пресъдено нещо и по отношение на него чрез отразяването на произнасянето по него в диспозитива на решението. Това съждение е в контекста на дискусията дали мотивите на решението се ползват със сила на пресъдено нещо. В процесния случай съдът ясно е заявил, че въпросът за собствеността не е преюдициален за правото на делба.
Най-после, иска се произнасяне на ВКС по въпроса при наличието на влязло в сила решение по допускане на делба, когато съделител черпи права от завещание, което е нищожно, но по време на делбения процес тази нищожност не е констатирана, но с впоследствие с влязло в сила решение е прогласена нищожността на това завещание, процесуално допустим ли е иск за установяване на изключителна собственост с цел поправка на допуснатата съдебна грешка в решението по допускане на делбата и предотвратяване възможността за неоснователно обогатяване, като се има предвид, че въпросът за собствеността в делбата е преюдициален. Този въпрос, макар да е формулиран съобразно задължителните критерии, не сочи конкретното правно разрешение на въззивния съд. Частните жалбоподатели построяват искането си около твърдението, че въпросът за собствеността в делбеното производство е преюдициален, а не е елемент от правото на делба. Правен въпрос по конкретния извод на съда – правото на собственост е елемент от правото на делба, не се поставя. Ето защо не са налице основанията за допускане на касационното обжалване на определението на въззивния съд.
Ответниците искат присъждане на разноски, които са в размер на 220 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие, и им се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 5046 от 20 март 2012 г., постановено по ч.гр.д. № 1662 по описа на Софийския градски съд за 2012 г.
ОСЪЖДА С. М. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] и С. М. М., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], б. 107, вх. А, ет. 4, ап. 11, да заплатят на И. Д. Т. и Д. Т. П. – двамата от [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] сумата от 220,00 (двеста и двадесет) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: