О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№773
гр. София, 29.10.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 19 октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №439/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на Р. М. К. от гр. Г.О. срещу решение №18 от 23.01.2012 г. на Великотърновски апелативен съд по в.гр.д. №302/2011 г., с което е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен искът на касатора предявен реда на чл.422 ГПК срещу Д. Й. Д. от гр. В.Т. за сумата от 38 680 лева дължими въз основа на запис на заповед издаден на 22.06.2010 г.. Касационната жалба е приподписана от адвокат, съгласно чл.284 ал.2 ГПК. Навеждат се оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на обжалвания акт.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба не подава отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен иска на касатора предявен реда на чл.422 ГПК срещу Д. Й. Д. от гр. В.Т. за сумата от 38 680 лева дължими въз основа на запис на заповед издаден на 22.06.2010 г. , въззивният съд се е мотивирал с наличието на каузално правоотношение между страните, съгласно приетия договор за заем сключен между тях на 22.06.2010 г. по силата, на който К. е дал в заем процесната сума на ответника Д. със задължение същият да я върне в срок до 04.07.2010 г.. Съдът е приел при условията на чл.266 ал.3 ГПК двустранно подписан от страните констативен протокол, от чието съдържание се установява, че заемополучателят е издължил изцяло заетата сума „фиксирана в запис на заповед издаден на 22.06.2010 г. и в договора от същата дата”. С оглед заключението на тройната графологична експертиза, допусната, с оглед оспорване автентичността на подписа на ищеца – заемодател в посочения протокол, съдът е направил извода, че последният е положен от ищеца К.. При тези данни е прието от решаващия състав, че така издадената ценна книга е гарантирала връщането на сумата по договора за заем и след като се доказва самото погасяване на това задължение, то искът по чл.422 ГПК за установяване на задължението по ценната книга е явява неоснователен.
В изложението по чл. 284 ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна ищеца не се сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, като вместо това се навеждат оплаквания за процесуални нарушения на чл. 133 ГПК, чл.193 и 194 ГПК и чл.235 ал.2 ГПК и необоснованост на изводите на решаващия съд в обжалваното решение. Въпреки това се твърди, че обжалваното решение подлежи на допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не формулира конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК, а навеждат оплаквания за допуснати процесуални нарушения и необоснованост на изводите на съдебния състав. Тези оплаквания, обаче, могат да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по чл.288 от ГПК, в която преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се съотнесе към критериите за допускане на касация в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо, в тази фаза непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №18 от 23.01.2012 г. на Великотърновски апелативен съд по в.гр.д. №302/2011 г. . Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.