О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1131
гр.София, 29.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1156/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на О. д. к. „В. Л.“ [населено място] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1278 от 11.07.2012 г. по гр.д.№ 1890/ 2012 г. С него частично е отменено и частично е потвърдено решение на Асеновградски районен съд по гр.д.№ 7/ 2012 г. и по този начин са уважени предявените от К. Д. Н. – М. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на жалбоподателката, извършено със заповед № 20/ 02.11.2011 г., за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „учител по музика” и за осъждане на касатора да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 2 980,72 лв, като за разликата до пълния предявен размер от 3 130,20 лв тази претенция е отхвърлена.
В отхвърлителната част въззивното решение не е обжалвано и следва да се счита влязло в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига въпросите (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС): 1.може ли съдът да не даде вяра на неоспорени приети по делото писмени доказателства при противоречие между свидетелските показания; 2.основание ли е за отмяна на уволнението описанието на нарушението на трудовата дисциплина с думи, които са различни от законовата дефиниция, но ясно сочат към нея; 3.може ли без мотиви съдът да кредитира едни свидетелски показания и да отхвърли други; 4.прекъсва ли се причинната връзка между незаконното уволнение и причинените от него имуществени вреди, изразяващи се в неполучено брутно трудово възнаграждение, ако след уволнението работникът е започнал работа по друг срочен трудов договор. Жалбоподателят счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и на това основание моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответната по касация страна, К. Д. Н. – М., оспорва жалбата и моли обжалването да не се допуска.
ВКС намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, ищцата е заемала длъжността „учител“ и е имала утвърдени графици за провеждане на занятия. На 25 и 26.10.2011 г. директорът и един от учителите съставили констативни протоколи, според които ищцата не е намерена на работното си място съобразно графика, при двукратни проверки в кабинета нямало никого. Съдът е приел, че констативните протоколи, които са потвърдени в съдебно заседание от подписалият ги учител, не доказват твърденията на работодателя, а е кредитирал показанията на св.С.-Я., според които ищцата е била на работното си място на посочените дати. Съдът е посочил също, че за дата 25.10.2011 г. работодателят е искал обяснения от ищцата за това, защо не е провела учебни занятия, а впоследствие е наложил наказание за това, че не се е явила на работа на тази дата. Констатирал е, че на посочените дати е имало дублиране на часовете и кабинета, в които свидетелката С.-Я. и ищцата е трябвало да провеждат занятия, както и че писмените доказателства установяват провеждането на занятията от св.С.-Я.. Поради това е счел за недостоверни доказателствата, според които в посочените часове в кабинета е нямало никого и не е кредитирал нито констативните протоколи, нито показанията на св.К.. При приложени правила за разпределение на доказателствената тежест за ответника, съдът е извел, че същият не е доказал по несъмнен начин извършването на нарушението, за което е наложено дисциплинарно наказание и е отменил същото, възстановявайки ищцата на заеманата длъжност. По иска за обезщетяване на вреди от незаконно уволнение съдът е установил, че след прекратяване на трудовия договор с ответника, ищцата е започнала работа по срочен трудов договор при друг работодател, впоследствие прекратен. Изведено е, че за времето, в което не е полагала труд, ищцата има право на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, а докато е получавала възнаграждение по срочния договор има право на обезщетение по чл.225 ал.2 от КТ.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният от жалбоподателя въпрос може ли съдът да кредитира едни свидетелски показания и да отхвърли други без да се мотивира, не обуславя въззивното решение. Съдът действително е констатирал противоречие в гласните доказателства и е дал вяра на едни от тях за сметка на други, но е изложил подробни мотиви за това. Свидетелските показания и писмените доказателства са анализирани поотделно и в съвкупност, като съдът е формирал изводите си за правнорелевантните факти след изложени обстойни съображения за тяхната достоверност. Дали преценката му е правилна, в производството по чл.288 от ГПК не може да бъде обсъждано. В това производство са от значение правните разрешения на съда, доколкото са оспорени от касатора, а въпросът трябва ли да се мотивира изводът на кои от противоречащите си доказателства съдът дава вяра, е без значение за изхода от спора, щом такива мотиви има.
Не обуславя въззивното решение и въпросът основание ли е за отмяна на уволнението начинът на описанието на нарушението на трудовата дисциплина в искането за обяснение и в уволнителната заповед. Вярно е, че въззивният съд е изложил принципни съображения, според които работодателят е наказал работника не за непроведени занятия, а за неявяване на работа, а е искал от него обяснения именно за непроведени занятия. Той обаче не е отменил уволнението на формално основание, а е разгледал спора по същество и е приел, че не е доказано извършването на нарушенията. Поради това без значение е за крайния изход на спора какви термини са използвани от работодателя за описание на нарушението в искането на обяснения и в уволнителната заповед – това не би се отразило на крайния резултат, щом във всеки случай нарушението не е извършено.
Останалите повдигнати от касатора въпроси обуславят въззивното решение, но нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Според Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос има значението по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК тогава, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Тези предпоставки не са налице. По повдигнатите въпроси има установена практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна. Съдът може да не даде вяра на неоспорени приети по делото писмени доказателства при противоречие между свидетелските показания, ако мотивира извода си защо счита документите за недостоверни. В случая, както бе посочено по-горе, съдът е аргументирал анализа на доказателствата и е обяснил защо не възприема фактите по констативните протоколи. Още повече, че бидейки частни свидетелстващи документи, тези протоколи, нямат по-голяма доказателствена тежест от показанията на автора на документа. На общо основание съдът може да счете протоколите за недостоверни, щом е отхвърлил като недостоверни показанията на техния съставител.
Няма значението по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК и въпросът прекъсва ли се причинната връзка между незаконното уволнение и причинените от него имуществени вреди, ако след уволнението работникът е започнал работа по друг срочен трудов договор. По реда на чл.291 от ГПК Върховният касационен съд е уеднаквил практиката по този въпрос, като е прието, че причинната връзка не се прекъсва, а работникът само ограничава вредите, в съответствие с принципа на добросъвестността (решение на ВКС, ІV г.о. № 944/ 07.12.2009 г. по гр.д.№ 5022/ 2008 г.). Причинната връзка се прекъсва само при сключване на безсрочен трудов договор, каквито факти в случая не са установени, нито се твърдят. Що се касае до доводите за сключване на срочния трудов договор при заобикаляне на закона, това е въпрос извън предмета на настоящето производство и обсъждането му за първи път от касационната инстанция е недопустимо. Обжалваният съдебен акт е съобразен с уеднаквената практика по въпроса за прекъсването на причинната връзка, което изключва възможността да са налице основания за допускането му до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1278 от 11.07.2012 г. по гр.д.№ 1890/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: