О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1132
гр.София, 29.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1077/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на К. И. А. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 05.04.2012 г. по гр.д.№ 11870/ 2011 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 5568/ 2009 г. По този начин по предявения от З. Л. П. срещу касатора насрещен иск по чл.21 ал.1 от СК от 1985 г. (отм.) е признато за установено, че построеният по време на брака между двамата недвижим имот – гараж, находящ се в [населено място], кв.Д., [улица], в лицевата част на парцел **-*** кв.**по плана на [населено място], м.Д., е лична собственост на З. Л. П.. Отхвърлен е първоначално предявения иск на К.И. А. против З. Л. П. със същата правна квалификация, за установяване, че същият имот е лична собственост на К. И. А. поради трансформация на лично имущество при придобиването му.
От изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК могат да бъдат уточнени, при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правните въпроси 1.кой може да инициира производство за издаване на нотариален акт по чл.587 ал.1 от ГПК и допустимо ли е актът да бъде издаден по молба само на едни от заинтересованите съсобственици; и 2.формира ли се съпружеска имуществена общност върху гараж, който съпрузите са построили по време на брака без учредено право на строеж в имот, идеална част от който е собственост на единия съпруг, а останалите идеални части – на трети лица. По втория въпрос според касатора изводите на въззивния съд противоречат на практиката на ВКС, цитира решения на І г.о. по гр.д.№ 696/ 2005 г. и на ІІІ г.о. по гр.д.№ 2340/ 2008 г., както и ППВС № 5/ 31.10.1972 г. За първия въпрос не е посочена противоречива практика, следователно касаторът предполага той да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В изложението си жалбоподателят прави анализ на доказателствата по делото и оспорва фактическите изводи на въззивния съд, като сочи пороци в процеса на събиране и преценка на доказателствения материал. Тези доводи обаче в производството по чл.288 от ГПК са ирелевантни и могат да бъдат обсъждани само ако обжалването бъде допуснато по някои от повдигнатите правни въпроси.
Ответната страна З. П. оспорва касационната жалба с също с доводи по същество, без да взема изрично становище по въпроса за допускане на обжалването.
ВКС намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи, бракът им е прекратен с развод по исков ред, имуществените последици от прекратяването не са уредени. По време на брака на двамата съпрузи, при съвместен принос от тяхна страна, но без валидно учредено право на строеж, те са построили процесния гараж. Имотът, в който гаражът е построен, е съсобствен между бившата съпруга З. П. и родителите й. При тези факти съдът е извел, че въз основа на чл.92 от ЗС постройката става собственост на собствениците на земята, а не се притежава от съпрузите при условията на СИО. Счетено е, че такава може да възникне само ако съпрузите са строяли върху имот, лична собственост на единия от тях, но не и когато са строяли върху имот, който е съсобствен на единия съпруг и трети лица. Съдът е изложил съображения, че без да му е учредено право на строеж, съпругът-несобственик не може да придобие никакви вещни права върху построеното.
При тези изводи на въззивния съд първият поставен от касатора въпрос не обуславя въззивното решение. Той не е разрешаван от въззивния съд – мотивите на обжалваното решение не съдържат изводи по процесуалноправния въпрос за легитимацията на лицата, иницииращи издаване на нотариален акт по чл.587 ал.1 от ГПК. Нито отхвърлянето на иска, предявен от касатора, нито уважаването на иска срещу него, са мотивирани от въззивния съд с наличието или липсата на легитимация на молителя, по чиято инициатива е издаден констативен нотариален акт за собственост върху гаража. Следователно какъвто и отговор да получи процесуалноправният въпрос, това би било без значение за крайния резултат, до който въззивният съд е достигнал. А по необуславящ обжалваното решение въпрос, касационен контрол не може да бъде допуснат, съгласно цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г.
Вторият поставен въпрос обуславя въззивното решение, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, нито при условията на противоречива практика. Цитираните от касатора решения на ВКС, І г.о. № 115/ 01.03.2006 г. по гр.д.№ 696/ 2005 г. и на ВКС, ІІІ г.о. № 2340/ 2008 г. по гр.д.№ 2340/ 2008 г., са дали на материалноправния въпрос точно такова разрешение, каквото той е намерил и в обжалваното решение. Изрично в двете решения е посочено, че ако в дворно място, съсобствено между единия съпруг и трето лице, по време на брака бъде построена самостоятелна сграда, собствеността върху нея се придобива от собствениците на земята при условията на чл.92 от ЗС. Съпружеска имуществена общност върху постройката може да се формира само при условие, че тя е изградена въз основа на валидно учредено на съпрузите право на строеж. В противен случай действа принципа на приращението, без оглед обстоятелството с чии средства е извършено строителството. Именно така се е мотивирал въззивният съд, отхвърляйки иска на касатора, поради което не може да се приеме, че изводите му са направени при условията на противоречива практика.
Те не са направени и в противоречие с практиката, обективирана в ППВС № 5/ 1972 г. В т.ІV на въпросното постановление действително е указано, че при построяване по време на брака на сграда върху имот, който е лична собственост на единия съпруг, построеното е съпружеска общност. Постановлението обаче касае единствено хипотезата, в която постройката е върху изцяло лична собственост единия съпруг. То не визира случаите, в които се строи върху съсобствен имот, а именно такъв е процесният случай. Поради това, че изходните предпоставки са различни, различни са и отговорите, които се получават на въпроса формира ли се съпружеска общност върху построеното от съпрузите по време на брака. В постановлението и в обжалваното решение не е разрешен един и същ въпрос, така че не може да става въпрос за приложението на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 05.04.2012 г. по гр.д.№ 11870/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: