3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 742
гр. София, 31.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 575 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Е. Г. Т. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Р. С., против определение № 402 от 1 юни 2012 г., постановено по в.ч.гр.д. № 471 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2012 г., с което е потвърдено определение № 943 от 28 март 2012 г., постановено по гр.д. № 5842 по описа на районния съд в гр. Пазарджик за 2011 г. за прекратяване на производството по делото поради неотстраняване на нередовности на исковата молба.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото изводът на окръжния съд, че не е бил налице правен спор между страните относно собствеността, е необоснован, тъй като нанесените от Агенцията по кадастъра неверни данни са резултат от невярното твърдение на заявителя – физическите лица ответници по спора; „неточното” според съда вписване на данните относно имота по същество нарушава правото на собственост на ищцата, тъй като то не е отразено в пълния му обем както по отношение на поземления имот, така и по отношение на общите части на жилищната сграда и останалите постройки в имота; действителните дялове на страните от общия имот по същество са факти с правно значение по смисъла на чл. 124 ГПК. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва съдът да се произнесе по пределите на правомощията на съдилищата по чл. 129, ал. 2, изр. първо вр. ал. 1 и ал. 3, изр. първо ГПК – допустимо ли е съдилищата при проверката на редовността на исковата молба да задължават страната за действия, които излизат извън приложението на разпоредбите на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, както и по въпроса може ли с определението по чл. 129, ал. 1 и 2 ГПК съдът, вместо да се произнася по това дали исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, да засяга въпроси по съществото на спора.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приема, че предявеният иск е недопустим предвид изричното твърдение на ищцата за липса на правен спор между съсобствениците относно обема на правата им в съсобствеността; ищцата не излага твърдения за конкретно нарушено нейно право, нито иска да установи съществуването на едно свое право или правно отношение, което й се отрича или оспорва, а твърденията са за неточно вписани данни в регистъра относно правата на наследниците в съсобствеността; доколкото има неточно вписани данни за актуалните титуляри на правото на собственост и обема на техните права, корекция може да се извърши по административен ред, за което не е необходимо да се води нарочен исков процес, след като между самите наследници няма спорове относно правата в съсобствеността.
След преценка на доводите на жалбоподателката в жалбата и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол.
Частната жалбоподателка поставя два правни въпроса, първият от които касае приложението на чл. 129 ГПК относно редовността на исковата молба от външна страна, а вторият е свързан с проблема може ли съдът, извън дължимата проверка за редовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, да взема предвид въпроси по съществото на спора. Разрешеният от съда проблем обаче е друг. В съответствие със задължението си по чл. 130 ГПК служебно да извърши преценка на допустимостта на иска, съдът е констатирал, че липсва правен интерес от спора, поради което е потвърдил и разрешението на първоинстанционния съд. За да достигне до този извод въззивният съд е взел предвид уточняваща молба от 1 февруари 2012 г., подадена като резултат от разпореждане на съда за оставяне на исковата молба без движение за посочване в какво се състои грешката при заснемане на имота в кадастралната карта по отношение на всеки ответник и да се посочат обстоятелствата, обосноваващи пасивната легитимация на АГКК, в която ищцата заявява, че не е налице спор за собственост, а се касае за нанасяне на данни от съответните документи за собственост в кадастралния регистър, не до разрешаване на правен спор. При тези обстоятелства въззивният съд е заключил, че липсва гражданско правен спор и не е налице интерес от получаване на търсената с иска защита като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска.
По извода на съда за липса на правен интерес от търсената защита, въпрос от страна на частната жалбоподателка не се поставя. Правните въпроси за задълженията на съда да следи за редовността на предявената искова молба съгласно изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК и за това допустимо ли е съдът, извън посочената проверка, да засяга въпроси по съществото на спора, не касаят даденото от въззивния съд разрешение. Последното е обосновано и предвид изискването на чл. 53, ал. 2, изр. второ от Закона за кадастъра и имотния регистър, предвиждащо съдебен ред за отстраняване на непълнотите и грешките на основаните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри само при наличие на спор за материално право.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 402 от 1 юни 2012 г., постановено по в.ч.гр.д. № 471 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: