О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 745
.
София 31.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №617/2012 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. И. П., [населено място], приподписана от пълномощника и адвокат А. С., срещу определение №7681 от 08.05.2012 г. по ч. гр.дело №5902/2012 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 08.02.2012 г. по гр. дело №35144/2011 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото по реда чл.238, ал.2 ГПК по искане на ответника С. община, тъй като ищцата Г. И. П. не се е явила в първото заседание по делото, не е взела становище по отговора на исковата молба и не е поискала разглеждане на делото в нейно отсъствие. Въззивният съд е приел, че ищцата нито е поискала отлагане на делото на основание чл.142, ал.2 ГПК, нито е представила пред Софийския районен съд доказателства за наличие на препятствие, което не може да бъде отстранено. С частната въззивна жалба са представени болничен лист и епикриза с оглед твърденията за наличие на временна неработоспособност на пълномощника на ищцата, но за отлагане на делото е необходимо да е имало обективни причини за неявяване и на самата страна.
Жалбоподателката излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправния въпрос за това дали ако страната е призована чрез пълномощника си, а последният не е бил в състояние да я уведоми за съдебното заседание, следва да се приеме, че делото е трябвало да бъде отложено на основание чл.142, ал.2 ГПК. Счита, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С. община не е взела становище по частната жалба.
По подадената частна жалба по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Посоченият по-горе въпрос е правноирелевантен, тъй като не е обусловил изхода на спора, а и въобще не е бил обсъждан в обжалваното определение. Пред въззивния съд жалбоподателката не е твърдяла, че не е била редовно призована за съдебното заседание поради заболяването на пълномощника си, а и от представените медицински документи не може да се направи обоснован извод, че последният не е бил в състояние да я уведоми за заседанието. Освен това въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика по прилагането на чл.142, ал.2 ГПК, според която съдът трябва да отложи делото, когато страната и нейният пълномощник не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани и ако е уведомен своевременно за възникналата пречка за разглеждане на делото, като с оглед нейния характер са представени и съответните доказателства.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №7681 от 08.05.2012 г. по ч. гр.дело №5902/2012 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.