3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 794
София, 01.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 306/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу въззивно решение № 1 от 05.01.2012 г. по т.д.№ 626/2011 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение 35 от 18.07.2011 г. по т.д.№ 43/2011 г. на Силистренския окръжен съд, с което за е обявена неплатежоспособността на [фирма] с начална дата 01.08.2010 г.
В касационната жалба са въведени доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяна на въззивното определение като неправилно. Касаторът поддържа, че въззивният съд не се е съобразил с установените по делото коефициенти на ликвидност и финансовото състояние на дружеството, както и че като начална датата на неплатежоспособността на длъжника съдът е следвало да определи датата 31.12.2005 съобразно заключението на вещото лице, а допускането на въззивното решение до касационно обжалване е обосновано със селективния критерий на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответниците по касация [фирма] и [фирма] не са изразили становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът поддържа, че въпросът за началната дата на неплатежоспособността на длъжника е определена в противоречие с Решение № 275 от 13.04.2006 г. на ВКС по т.д.№ 26/2006 г., ТК, с което е прието, че относима към посочената дата е не конкретно неизвършено от него плащане по търговска сделка, а общото му икономическо състояние. Налице било противоречие по посочения въпрос и с Решение № 64 от 09.02.2005 г. на ВКС по т.д.№ 466/2005 г., ТК, І т.о., според което релевантно за установяване на имущественото състояние на длъжника е това имущество, което е бързо ликвидно, с Решение № 743 от 13.11.2008 г. на ВКС по т.д.№ 248/2008 г., ТК, ІІ т.о., според което началната дата на неплатежоспособност следва да се като се определи към момента на спиране на плащанията от длъжника, като се вземат предвид всички коефициенти за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност под единица, в какъвто смисъл било и изложеното в Решение № 549 от 27.10.2008 г. на ВКС по т.д.№ 293/2008 г., ТК, І т.о. становище; с Решение № 64 от 09.02.2005 г. на ВКС по т.д.№ 46682004 г., ТК, І т.о., според което релевантна за установяване на имущественото състояние е съпоставката между стойността на краткосрочните активи със стойността на краткосрочните му задължения по баланса, като релевантно е бързоликвидното имущество.
Изложеното позволява да се приеме, че освен Решение № 275 от 13.04.2006 г. на ВКС по т.д.№ 26/2006 г., ТК, останалите съдебни актове на ВКС, цитирани от касатора касаят предпоставките, релевантни за определяне неплатежоспособността на търговеца, но са неотносими към повдигнатия от него въпрос.
Твърдението, че въззивното решение е постановено в противоречие с цитираното по-горе решение е неоснователно. Съдът е обсъдил финансовото състояние на длъжника към сочената от касатора 2005 г., но е приел, че въпреки влошените финансови показатели, търговецът е съумявал да погасява задълженията си към кредиторите чрез привлечени средства в значителен размер, въз основа на което приел, че конкретно бездействие – спиране на плащанията преди 2008 г. не е доказано по делото, тъй като падежът на задълженията по връщане на заемните средства е настъпил именно през 2008 г., а законът свързва началната дата със спирането на конкретно задължение като неправомерен юридически факт. Отсъствието му в случая преди годината 2008 г. е обусловило решаващите изводи на съда, които не влизат в противоречие с цитираното по-горе решение.
В обобщение настоящият състав приема, че не са налице законовите предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1 от 05.01.2012 г. по т.д.№ 626/2011 г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: