ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1146
София, 01. ноември 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 336 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 12.12.2011 г. по гр.д. № 2426/2011, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 25.11.2010 г. по гр.д. № 10387/2010, с което е уважен частично предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от професионално заболяване по чл. 200 КТ.
Недоволен от решението е касаторът Ж. Д. П., представляван от адв. Е. Я. от Б., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за приложимостта на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и за значението на претърпените болки и страдания за определянето на размера на обезщетението, първият от които е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а вторият се разрешава противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата [фирма] (в ликвидация) я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът страда от прояви на задух, бодежи в гръдния кош и лесна умора – 20% в резултат на професионалното заболяване силикоза (първи стадий без дихателна недостатъчност) и 78% в резултат на заболяване на сърцето, което няма отношение към работата му при ответника нито професионалното заболяване е утежнило протичането на общото заболяване. Общото състояние на ищеца не е тежко, но е трайно с тенденция към влошаване, поради което според законовия критерий за справедливост е определено обезщетение в размер на 4.000 лева.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с задължителна практика на Върховния касационен съд (такава не е посочена нито съществува), и не се разрешават противоречиво от съдилищата (противоречива практика не е представена). Съдът е съобразил установената съдебна практика, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, независимо от източника на задължението (деликтен или договорен) според естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания при протичането на заболяването и с оглед прогнозата за неговото развитие.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 21.12.2011 г. по гр.д. № 2426/2011.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.