ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1149
София, 01. ноември 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 328 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския апелативен съд от 26.10.2011 г. по гр.д. № 638/2010, с което е потвърдено решението на Софийския градски съд от 18.05.2010 г. по гр.д. № 2658/2008 за поправка на явна фактическа грешка.
Недоволни от решението са касаторите С. А. Д. и Г. К. Д., представлявани от адв. Г. Д. от САК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за правното значение на деноминацията на лева при неоснователно обогатяване, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата З. К. Ж., представлявана от адв. Ст. А. от САК я оспорва, като счита, че въззивният съд правилно е приложил закона за деноминацията на лева.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че според предмета на делото поправеното решение подлежи на касационно обжалване, намира, че решението за поправката също подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е присъдена дадената от ищците през 1994 г. сума 84.022,00 лева, която се равнява на 84,02 лева съгласно действащия от 05.07.1999 г. Закон за деноминацията на лева. В производството по поправка на явна фактическа грешка не може да се проверява правилността на поправяното решение.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото. Повдигнатият въпрос няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че на връщане след 05.07.1999 г. подлежи даденото преди 05.07.1999 г., като се приложи Законът за деноминацията на лева. Действителният размер на обогатяването и действителният размер на обедняването имат значение при исковете по чл. 79, ал. 2 ЗЗД и при исковете по чл. 59 ЗЗД.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 26.10.2011 г. по гр.д. № 638/2010.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.