О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 861
гр. София, 02.11.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 578 / 2012 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
Р. Р. И. чрез пълномощника си адв. Д. Т. е обжалвал въззивното решение на Варненския окръжен съд № 547 от 20.03.2012г. по гр.д. № 1263/2011г.
Касационната жалба е подадена в срок , отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответниците Е. Р. И. и Р. Г. К. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.
Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненския районен съд № 1751 от 26.042011г. по гр.д.№ 3205/2008г. в обжалваната част, с която е отхвърлен иска за делба на дворно място с идентификатор по Кадастралната карта № 10135.1502.210 и построените в него двуетажна къща, гараж и седем броя търговски обекти, УПИ VІ-338 с идентификатор № 10135.4038.8 и УПИ ІІ-173 с идентификатор № 10135.4509.26, всички в [населено място] .
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя въпросът съставлява ли обявяването на завещанието правно действие, с което заветникът упражнява правата по завещанието като се поддържа, че обжалваното решение противоречи на задължителната практика на ВКС. В цитираното от касатора решение № 868 от 20.07.2011г. по гр.д.№ 1685/2009г. на І г.о. , постановено по чл.290 и сл. обаче е разгледана различна хипотеза, при която завещанието е обявено от трето лице и в този случай бенефициерът не упражнява правата си по завещанието. По настоящото дело е прието от въззивния съд , че саморъчното завещание, съставено от наследодателката Й. Ж., е обявено от облагодетелстваното лице , с което правата по завещанието са упражнени , а възражението по чл.30 ЗН е направено в хода на висящия процес, повече от 5 години след упражняване правата на завещанието и поради това е погасено по давност. Следователно не е налице идентичност на случаите, което изключва основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Въпросът какъв е характерът на основанието по чл.40 ЗЗД за нищожност на договора – абсолютен или релативен следва с оглед решаващите изводи на съда по конкретното дело, да се свърже със следващия въпрос може ли съдът, като констатира, че са налице предпоставките на един договор от значение за спорното право да бъде признат за нищожен, да не зачете последиците му, въпреки липса на възражение за страните. Становището в мотивите на обжалваното решение е, че въззивният съд е длъжен да изследва служебно основанията за нищожност на една сделка, от значение за спорното право само относно законните изисквания за формата, страните и предмета, но не и за онези основания, свързани и с преценката на страните. Това разбиране не противоречи, а е в съответствие със задължителната практика на ВКС, създадена на основание чл.290 ГПК. Според решение № 384 по гр.д. № 1450/2010г. , ВКС, І г.о съдът следи служебно за действителността на договора само от гледна точка на формалните основания за нищожност. Следователно не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Въпросът дали съдът е обвързан от правната квалификация на възраженията за недействителност на договор , дадена от заявилата ги страна, е разрешаван еднозначно в съдебната практика, включително и с цитираното от касатора решение № 45 /1972г. по гр.д.№ 38/72 на ОСГК в смисъл, че правната природа на процесуалното действие се обуславя от обстоятелствата , на които то е основано, а не от назоваването му, което страната извършва. Тази практика не е нарушена с обжалваното решение, тъй като нито в отговора на исковата молба, нито в допълнителната молба от 18.03.2009г. на лист 105 от първоинстанционното производство, подадена след указанията на съда за уточняване на формата на поддържаната недействителност на нот.акт № 45/2007г. и чл.46/2007г., са въведени твърдения, че при сключването на договорите е имало споразумение между представителя и лицето, с което той договаря във вреда на представлявания, които съдът да квалифицира като искане за прогласяване на недействителност на основание чл.40 ЗЗД. В тази връзка следващият въпрос отнася ли се процесуалната преклузия , която настъпва по силата на разпоредбите на чл. 146 ал.3 и чл.147 ГПК по отношение на несвоевременно заявените фактически твърдения и искания за събиране на доказателства и спрямо възможността на страната, без да твърди нови обстоятелства и да заявява нови искания за събиране на доказателства, да променя правната квалификация на възраженията си като даде нова правна оценка на установените по делото факти от значение за изхода на правния спор, не е обуславящ за конкретното дело , защото както се посочи в рамките на процесуалните срокове по чл.133 и 146 ал.3 ГПК не са въведени твърдения , обосноваващи фактическия състав на чл.40 ЗЗД.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 547 от 20.03.2012г. по гр.д.№ 1263/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: