О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 860
[населено място], 02.11.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 537 / 2012 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК
Й. Г. С., М. А. С. и М. А. П. чрез пълномощника си адв.Е. Я. са обжалвали въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 631 от 02.03.2012г. по гр.д.№ 1149/2011г.
Касационната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
[фирма] изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът Г. П. М. също счита, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество и претендира за присъждане на разноски.
Благоевградският окръжен съд е потвърдил решението на Районния съд Г. Д. № 2580 от 18.07.2011г. по гр.д.№ 1675/2010г., с което е отхвърлен предявеният ревандикационен иск като е приел, че ищците не се легитимират като собственици на спорния имот.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл при несъблюдаване на задължителната съдебна практика по въпроса за задължението на въззивния съд да разгледа възражение за нищожност на договор за делба на основание чл.75 ал.1 ЗН. В цитираното от касаторите ТР 1/2004г. на ВКС, ОСГК обаче този въпрос не е обсъждан. В него е споменато единствено, че при всички хипотези на извършване на делба без участието на лице от кръга на титулярите на правото на собственост, тя е нищожна, без да е посочено какъв е процесуалният ред за прогласяване на нищожността. По настоящото дело въззивният съд е отказал да разгледа възражението на ищците по чл.75 ал.2 ЗН, защото не е заявено с иск и по отношение на всички съсобственици, в какъвто смисъл е решение № 1189 от 15.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 964/2002 г., IV г. о. В тази връзка по въпроса кой може да иска нищожност на сделка и с какво процесуално средство съдът е съобразил посочената съдебна практика, според която обявяването на нищожността на делба, извършена без участието на някой от съсобствениците, не може да стане в процес, в който не участват всички страни, участвали в делбеното производство. Третият въпрос предоставена ли е възможност на въззивната инстанция при самостоятелна преценка на доказателствата да решава дали да се произнесе по направеното възражение за нищожност на договора за доброволна делба от 1976г. не противоречи на ТР 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, защото съдът не е нарушил задължението си като инстанция по същество да разгледа материалноправния спор по същество като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и обсъди доводите на страните, напротив изрично се е мотивирал защо е недопустимо да разгледа възражението по чл.75 ал.2 ЗН.
Въпросът дали е възможно да бъде придобивано правото на собственост от едно лице на две и повече правни основания – придобивна давност и договорно основание не е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 1220 от 2008г. по гр.д.№ 4730/2007г. на ВКС, ІІ г.о. както се поддържа от касаторите. В това решение е прието, че по давност може да бъде придобит имот само от лице, което не го притежава на друго правно основание. В разглеждания случай ищците са извели правото си на собственост върху идеални части от спорния имот на нищожност на делбата от 1976г. и именно поради това твърдение съдът се е произнесъл, че получилата имота при делбата съделителка З. М. С. , която се е снабдила с констативен нотариален акт № 183/1976г., го е придобила по давност. Изводите на съда във връзка с установеното въз основа на нищожната делба владение са в съответствие с разрешението, дадено в ТР 1/2012г., за приложимост на презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между съсобствениците, поради което и по този въпрос не е налице противоречие със съдебната практика.
С оглед на изложеното не са налице въведените от касаторите основания по чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на спора на ответника Г. П. М. следва да се присъдят поисканите разноски за касационното производство, които са в размер на 1000лв. представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.06.2012г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 631 от 02.03.2012г. по гр.д.№ 1149/2011г.
ОСЪЖДА Й. Г. С., М. А. С. и М. А. П. да заплатят на Г. П. М. сумата 1000 лв. /хиляда лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: