3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 795
София, 02.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 402/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Б. С. в качеството си на управител на С. „П. университет” срещу решение № 386 от 08.03.2012 г. по ф.д.№ 27/2012 г. на Софийски апелативен съд. С последното е потвърдено решение № 52 от 19.12.2011 г. по ф.д.№ 22/2011 г. на Софийски окръжен съд, ГК, с което е отказано вписването в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на новоучреденото сдружение „П. университет” по заявление с вх.№ 65/13.12.2011 г.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се, неправилно въззивният съд е приел, че с включването в наименованието на сдружение думата „университет” се създава впечатление, че тя се използва като означение на висше училище, а не като свободна избрана добавка с цел да се развива и насърчава културна и научна дейност и да се утвърждават духовни ценности в гражданското общество.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с произнасянето от въззивния съд по въпроса противоречи ли на разпоредбата на чл.7, ал.2 ЗЮЛНЦ думата „университет” при включването й в наименованието на сдружение, регистрирано по този закон, като поддържа, че е налице селективния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречивото му разрешаване от съдилищата, а едновременно с това счита, че същият е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отказано вписването в регистъра на сдруженията новоучреденото сдружение „П. университет”, въззивният съд споделил изцяло направените с него изводи, че наименованието му въвежда в заблуждение, че се касае за висше учебно заведение, каквото е университетът по смисъла на чл.17 от закона за висшето образование.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато до касационно обжалване на въззивното решение поради липсата на сочените предпоставки.
Съгласно задължителните указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касация е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на делото.
Несъмнено поставения въпрос отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но касаторът не доказва противоречивото му разрешаване от съдилищата. Приложеното в подкрепа на твърдението му определение № № 367 от 30.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 284/2009 г., ІІ т.о. е постановено по реда на чл.288 ГПК и не представлява съдебна практика по смисъла на ТР І 1/2010 г. на ГСГТК на ВКС. Видно от цитираното в изложението му Решение № 608 от 26.08.2008 г. на ВКС по т.д.№ 247/2008 г., ІІ т.о., поставеният от касатора въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с разрешението, дадено от касационната инстанция, според което съдържащата се в наименованието на новоучреденото дружество лексикална единица „университет” се асоциира с висше учебно заведение, така както то е дефинирано в чл.17, ал.2 ЗВО и в този смисъл се нарушава установеното в чл.7, ал.2 ЗЮЛНЦ изискване наименованието му да не въвежда в заблуждение за неговите цели и дейност.
Касаторът не обосновава довод за приложното поле на нормата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице соченото основание, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Нормата на чл.7, ал.2 ЗЮЛНЦ е ясна и по нея е налице безпротиворечива съдебна практика, за изоставянето на която касаторът не е навел каквито и да е било правни аргументи.
Изложеното обосновава извод, че поради недоказаност на законовите изисквания на чл.280, ал.1 ГПК въззивното решение не следва да бъде допуснато до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 386 от 08.03.2012 г. по ф.д.№ 27/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: