Определение №998 от 20.9.2012 по гр. дело №199/199 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 998

София, 20.09.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №199/2012 година.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Г. Г. – процесуален представител на ищеца М. Д. М. от [населено място], против въззивно решение №532/07.11.2011 г. по гр.д.№682/2011 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.о.
С обжалваното решение е отменено решение №681/21.4.2011 г. по гр.д.№4856/2008 г. по описа на Плевенския районен съд в частта ,с която П. Д. М., Л. П. М. и И. П. Г. са осъдени да заплатят на М. Д. М. сумата 22 лева – обезщетение за ползване по чл.31, ал.2 ЗС, и искът за този размер е отхвърлен. В останалата част, за разлика от 22 лева до 6400 лева, решението на първата инстанция е оставено в сила.
Въззивната инстанция е приела, че предявените искове са неоснователни, тъй като не е доказано ползване на процесните имоти от ответниците в ущърб на ищеца.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че въззивната инстанция се е произнесла по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочи се, че произнасянето на съда във връзка с горното твърдение, са изводите на окръжния съд относно констатациите на вещото лице. Твърди се, че вещото лице изрично е заявило да се обърне внимание, че не поддържа изготвеното от него заключение по поставените въпроси и направените констатации, обстоятелство, което е отбелязано в протокола. Поради това според касационния жалбоподател експертизата не може да бъде никакво доказателство по делото съгласно разпоредбите на ГПК. Навежда се довод, че за да произнесе съдебния си акт с този диспозитив съдът се е мотивирал, правейки тълкуване на разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се използва само от някой от съсобствениците, те дължат обезщетение за останалите за ползата, от която са лишени.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че не са налице основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението може да се направи извод, че не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. Налице е бланкетно излагане на касационни оплаквания, свързани с основанията на чл.281, т.3 ГПК, които обаче следва да бъдат разгледани, и то след конкретизирането им, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №532/07.11.2011 г. по гр.д.№682/2011 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№11179/15.12.2011 г., подадена адв. Г. Г. – процесуален представител на ищеца М. Д. М. от [населено място],
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top