О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1165
София, 05.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ДИАНА ХИТОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
гр.дело N 1101 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. Р. Р., чрез процесулания му представител А. Д. срещу решение от 11.07.2012 г. по гр.д.№33/2012 г. на Добричкия окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба „МБАЛ-Д.”-АД не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима .
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІV г.о. констатира следното:
Против жалбоподателя, който работел като ординатор в хирургично отделение , е предявен частичен регресен иск за сумата 6000 лв. от общо претендираната сума 73 713,97 лв.За извършено деяние по чл. 123 ал.1 НК му било наложено въз основа на чл.78-А ал.1 НК административно наказание глоба, тъй като причинил по непредпазливост смъртта на пациент.Неговите наследници предявили искове срещу ответника по касационната жалба за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди , които били уважени до размер на исковата сума и тя съответно им била изплатена .Първоинстанционният съд уважил изцяло иска.С обжалваното въззивно решение то е потвърдено.Съображенията на въззивния съд са, че е бил доказан оспорвания от жалбоподателя факт на плащане извършено в полза на наследниците и че във въззивната жалба не са направени конкретни оплаквания, при което проверката е само за валидност, допустимост в обжалваната част и правилност на решението с оглед съобразяването му с императивни правни норми.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е изразил становище ,че е налице основание за касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК,тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика по въпросите, които извежда,съответно конкретизирани и уточнени от съда:
-допустимо ли е при подадена в срок нередовна въззивна жалба в срока за отстраняване на нередностите в нея да се правят оплаквания, възражения и доводи срещу обжалваното решение на първоинстанционния съд;
-допустимо ли е съдът да даде в постановеното от него решение правна квалификация на иска различна от тази , която е дал в доклада си по чл. 146 ГПК.
По първия въпрос жалбоподателят счита, че въззивният съд не се е занимал с оплакванията му, изложени в допълнителна въвзивна жалба подадена в срока за отстраняване нередовностите на първоначалната бланкетна жалба, в противоречие с определение № 338/04.05.2012 г. по ч.гр.д.№289/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и задължителните указания дадени с него. По втория въпрос счита, че въззивният съд е извършил процесуални действия в противоречие с решение № 138/25.03.2011 г. по гр.д.№1127/2010 г., ІV г.о., решение № 700/06.12.2010 г. по гр.д.№304/2010 г., ІІІ г.о. и ТР № 1/19.02.2010 г.
При така изведените от жалбоподателя въпроси, настоящият състав на ВКС, ІV г.о. намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По първия въпрос, с цитираното по-горе определение състав на ВКС е указал, че допълнителната въззивна жалба не следва да се връща, тъй като подаването й е правно ирелевантно.Съдът следва да се занимае само с първата по ред подадена жалба, а ако има други жалби с различно съдържание, само подадените в срока за обжалване се считат част от първата жалба.Когато жалбата е нередовна, за нейна част се считат само молбите по отстраняване на нередовностите й. В случая въззивната жалба е оставена без движение, за да бъде дадена възможност на жалбоподателя да представи доказателства за внесена държавна такса и препис от жалбата за насрещната страна. Само молбите по представянето им се считат за част от първоначалната жалба. Допълнителната такава , с която тепърва се правят оплаквания срещу обжалваното решение е правно ирелевантна, тъй като е подадена след преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК. Въззивният съд е процедирал в съответствие с дадените му указания, зачел е процесуалните действия по отстраняване нередовностите на първоначалната въззивна жалба и не е се е занимал с допълнителната въззивна жалба.
По втория изведен въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване.С чл.280 ал.1 ГПК е въведен принципът на факултативност, при което касационните жалби подлежат на селектиране за допустимост до касация. За да осигури достъп до касационно обжалване касаторът следва да постави въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, да е от значение за изхода на делото,но не и за правилността на решението,за възприеманата фактическа обстановка и за обсъждане на събраните по делото доказателства- т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК. В случая поставения от жалбоподателя въпрос не е обуславящ правните изводи на въззивния съд, тъй като той въобще не се е занимавал с него.
След като не се допуска касационно обжалване, то не следва да се присъждат разноски на жалбоподателя.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.07.2012 г. по гр.д.№33/2012 г. на Добричкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: