3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 811
София, 06.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 01.06.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 924/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда /П./, със седалище [населено място] против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 236 от 10.05.2011 год., по възз.гр.д.№ 554/2010 год., в частта, с която е потвърдено решение № 5 от 22.02.2010 год., по гр.д.№ 154/2009 год. на Смолянския окръжен съд и предявеният от ЕТ А. В. К., упражняващ търговска дейност под фирма „ А.- 64-А. К.” срещу настоящия касатор, в качеството му на ответник, иск по чл.86, ал.1 ЗЗД е уважен за сумата 10507 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане стойността на доставено и получено по силата на договори за доставка на дизелово гориво № 5322/18.04.2006 год. и № 6510/26.06.2008 год. за обект „Инсинератор” – А. болница, [населено място] дизелово гориво, за периода от 18. 04.2006 год. – 18.04.2009 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовавайки се на неправилно тълкуване на изразената от страните по спора воля относно начините, по които следва да бъде извършено плащането на договорените доставки дизелово гориво в изрично подписан от същите меморандум за разбирателство от 27.06.2008 год. касаторът поддържа, че значимият за изхода на делото въпрос на материалното право, свързан с определяне началния момент на длъжниковата забава и има ли въобще забава, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна е възразила по допускане на касационното обжалване в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение по предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД въззивният съд е приел, че наличието на договорна клауза в процесните договори за доставка на дизелово гориво, съгласно която заплащането на доставената стока се извършва от купувача по банков път, но срещу издадена от продавача данъчна фактура, обосновава правен извод, че последната е възприета от съконтрахентите като покана за плащане на посочената в същата парична сума и обстоятелството, че във всеки един от тези счетоводни документи датата на падежа съвпада с датата на съставянето му, означава, че началният момент на изпадане на длъжника в забава е денят, следващ този на издаване на съответната данъчна фактура.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставеният от касатора въпрос на материалното право, като включващ се в предмета на делото, индивидуализиран чрез посоченото основание и петитум, попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е налице.
Неоснователно е позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че съгласно постановките в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС аргументацията на визираното основание не се изчерпва нито с бланкетното възпроизвеждане на законовия му текст, нито с въвеждане на касационни основания, както е процедирал касатора, дори и последните да са налице, то обстоятелството, че разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД е ясна и вътрешно непротиворечива, а по приложението и съществува дълготрайно установена съдебна практика, вкл. задължителна за определени хипотези, в които се дължи обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, с която решаващият съд изцяло се е съобразил и която няма основание да бъде изоставена, за да бъде възприета различна, въобще изключва приложимостта му.
Съгласно последната в хипотезата на чл.327, ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документа, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго, с което е дерогирано диспозитивното законово правило, въведено със сочената законова разпоредба. Следователно началният момент на длъжниковата забава и неговото определяне, когато между съконтрахентите е постигнато съгласие, изключващо приложението на чл.327, ал.1 ТЗ всякога е свързан с конкретни факти и доказателства по делото, подлежащи на преценка от решаващия съд, като правилността на последната, срещу която всъщност възразява кастора, е въпрос, свързан с основателността на въведените касационни основания, но е неотносим към предпоставките за достъп до касационен контрол – арг. от чл. 281, т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, поради което разноските следва да останат за страните, така както са извършени от тях- арг. от чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК.
Водим от горното, настоящият съставът на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 236 от 10.05.2011 год., по възз.гр.д.№ 554/2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: