3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1176
София, 07.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №470/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адвокати Г. С. и Н. К. – процесуални представители на ищеца Р. Р. К. от [населено място], против въззивно решение №458/06.01.2012 г. по гр.д.№2567/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 8 състав.
Ищецът обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за сумата 17500 лева/разликата от 2500 лева до 20000 лева/, предявен от Р. Р. К. от [населено място] против П. на Р. Б., за претърпени неимуществени вреди.
В изложението от ищеца Р. Р. К. се сочи основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК. Твърди се, че апелативният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, като неправилно са приложени разпоредбите на чл.51, ал.1 и чл.52 ЗЗД, нарушени са принципите на съразмерност и справедливост на обезщетението за неимуществени вреди, както и че решението противоречи на практиката на съдилищата.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – П. на Р. Б. , не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението по касационната жалба намира следното:
В. решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и т.11 от посоченото ППВС, като са съобразени всички факти и обстоятелства, обусловили понесените от пострадалия неимуществени вреди. Поради това не е налице решение, постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства, и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложението се цели допускане на въззивното решение в обжалваната част относно размера на претенциите, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №458/06.01.2012 г. по гр.д.№2567/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 8 състав, по подадената от адвокати Г. С. и Н. К. – процесуални представители на ищеца Р. Р. К. от [населено място], касационна жалба, вх.№1897/22.02.2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: