3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 768
София, 08.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №702/2012 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.2, във връзка с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от И. С. И. от [населено място], приподписана от адв. М. В., срещу въззивно определение № 957/28.8.2012 год. по ч.гр.д. №323/2012 год. по описа на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено изцяло определение от 27.7.2012 г. по гр.д.№1236/2012 г. по описа на Габровския районен съд, с което е отказано продължаване на срока по чл.61, ал.1 ЗН, тъй като молбата за продължаването му е подадена след изтичане на първоначалния срок на 17.10.2011 г., видно от приложение опис на наследството, датиран на 11.7.2011 г.
Въззивната инстанция е приела, че изводите на районния съд са правилни, законосъобразни и се споделят от въззивния съд. Посочено е, че в частната жалба не са изложени конкретни възражения срещу обжалвания съдебен акт, които да бъдат обсъдени от въззивната инстанция, като не е посочено нито едно възражение срещу изводите на районния съд във връзка с отказа му да продължи срока за приемане на наследството по опис. По-нататък в мотивите се излагат изводи по същество.
Срещу въззивното определение на Габровския окръжен съд е подадена частна касационна жалба с оплаквания за процесуална незаконосъобразност .
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК се твърди, че е нарушен чл.49.2 ЗН, тъй като от приложените писмени доказателства: удостоверение за наследници и удостоверение от 03.8.2012 г. на ДС, което е същото и по-конкретно от това приложено към обжалваното определение с дата 03.8.2012 г. – в смисъл, че наследниците са подали поради обективни причини декларациите по чл.31 и 32 ЗМДТ, с което по несъмнени действия се доказва, че в определението, което се обжалва са нарушени разпоредбите на чл.281, т.3 ГПК, тоест – на материалния закон и необоснованост.
С допълнително изложение, вх.№3973/18.10.2012 г. отново се сочи, че е нарушен чл.49.2 ЗН и отново се възпроизвежда текста по първоначалното изложение, но се сочи и противоречие с практиката.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че частната касационна жалба е подадена в законния срок. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обаче не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК релевантни спрямо обжалваното определение. То не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Изложението съдържа неясно формулирани касационни оплаквания, които следва да бъдат разгледани едва когато въззивното определение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично от касационния жалбоподател. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на релевантен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 957/28.8.2012 год. по ч.гр.д. №323/2012 год. по описа на Габровския окръжен съд, по частна касационна жалба, вх.№3595/19.9.2012 г., подадена от И. С. И. от [населено място], приподписана от адв. М. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: