О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1188
София, 09.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ДИАНА ХИТОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
гр.дело N 1035 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т.3ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от „Г.-З”-АД, представлявано от изп.директор Р. Б. и чрез процесуален представител адв.А. А. срещу въззивно решение № 144/27.04.2012 г. по гр.д.№72/2012 г. на Смолянския окръжен съд
Ответниците по касационната жалба К. С. К., П. К. К., Б. К. К., Х. С. К. , С. М. Д. и А. М. К., както и третите лица-помагачи „Д.-О. з.”-ЕАД и [фирма]-АД, не вземат становище по нея.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима с оглед цената на предявените искове в размер от по 100 000 лв. за ответниците по касационната жалба
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІV г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 222/02.12.2011 г. по гр.д.№129/2011 г. на Районен съд-гр.Златоград в частите, с които са присъдени обезщетения въз основа на чл. 200 КТ от по 40 000 лв. на П. К. К. и Б. К. К. и в частите, с които исковете им са отхвърлени; потвърдено в частите с които са присъдени обезщетения въз основа на чл. 200 КТ на К. С. К. и Х. С. К. от по 30 000 лв. и в частите, с които исковете им са отхвърлени за разликата над 40 000 лв., отменено е в частите, с които са отхвърлени исковете им за разликата над 30 000 лв. до размер на сумата 40 000 лв., и вместо това са уважени за тази разлика; потвърдено в частите ,с които са отхвърлени исковете на С. М. Д. и А. М. К. за разликата над сумата 10 000 лв. общо за двамата , отменено е в частта , с която исковете им по чл. 200 КТ са отхвърлени до размер на сумата 5000 лв.за всеки един и вместо това са уважени.Обезщетенията са присъдени ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука 16.02.2010 г.
Въззивният съд е изложил съображения, че ищците търпят болки и страдания по повод смъртта на загиналия , като негови деца, съпруга, и майка, както и встъпилите в правата на починалия в хода на процеса негов баща, чийто справедлив еквивалент са присъдените обезщетения.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е извел материалноправния въпрос, съответно конкретизиран и уточнен от съда, за критериите, въз основа на които следва да се прави преценката за справедливост на обезщетението за неимуществени вреди. Счита, че е неправилно интерпретиран принципа за справедливо обезщетяване от въззивния съд и че постановеното от него решение противоречи на задължителна съдебна практика- ППВС №4/1968 г. , решение № 25/17.03.2010 г. по т.д.№211/2009 г., ІІ т.о., решение по гр.д.№1028/2010 г., ІІІ г.о., решение № 128/10.05.2010 г. по гр.д.№1295/2010 г., ІІІ г.о., решение №426/28.06.2011 г. по т.д.№217/2011 г., ІІ т.о.Счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и 3 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК тъй като по поставения въпрос, имащ значение за изхода на делото, въззивният съд е направил изводи , в съответствие с посочената от жалбоподателя задължителна съдебна практика, в т. ч. ППВС № 4/1968 г. Спазено е изискването да се направи конкретна преценка за възникналите морални вреди, съобразно установеното по делото. Приложените съдебни решения по чл. 290 ГПК са постановени по конкретни казуси и при различна фактическа обстановка, поради което не могат да обусловят извод, че обжалваното въззивно решение им противоречи.
В утвърдената съдебна практика се приема, че справедливото обезщетение на причинени неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, които търпят пострадалите във всеки отделен случай , като прецени редица конкретно съществуващи обстоятелства. Пострадалите следва да бъдат обезщетени в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай. Обжалваното решение не противоречи на задължителната практика, доколкото съдът се е съобразил с изискването за конкретна преценка на събраните по делото доказателства при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди присъдено на всеки един ищец.
Не е налице основание за касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като по така поставения въпрос е налице значителна по обем задължителна съдебна практика, която точно тълкува закона и не е необходима нейната промяна.Не са изложени и аргументи в тази насока от жалбоподателя.
По изложените съображения ВКС на РБ , състав на ІV г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №144/27.04.2012 г. по гр.д.№72/2012 г. на Смолянския окръжен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: