ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1195
София, 12. ноември 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 430 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Пернишкия окръжен съд от 16.12.2011 г. по гр.д. № 902/2011 в частта, в която е потвърдено решението на Пернишкия районен съд от 25.07.2011 г. по гр.д. № 1036/2010, с което е уважен предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно и продължило над разумния срок обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ.
Недоволна от решението е П. на Р. Б., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за възможността претърпените вреди да бъдат доказани единствено от свидетелските показания на близки роднини на пострадалия, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Ц. С. Т., представляван от адв. П. П. от ПАК я оспорва, като счита, че не е посочен правен въпрос, обуславящ решението по делото нито е посочено значението му за уеднаквяване на съдебната практика или развитието на правото, а въззивното решение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 08.05.2006 до 14.10.2009 г. ответникът е поддържал обвинение срещу ищеца в тежко длъжностно престъпление. В резултата на повдигнатото обвинение ищецът е изгубил своя авторитет и доверието, с което се е ползвал, изпитвал е безпокойство, потиснатост и срам от обвинението, някои от колегите му са го съжалявали, други започнали да го отбягват, станал е затворен и необщителен, което се отразило на отношенията с близките му, бил отстранен и от работа, което още повече утежнило състоянието му, за които негативни изживявания, продължили значително време е определено обезщетение по справедливост в размер на 7.000 лева.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика в решение № 800/22.03.2011 на ВКС, ІІ ГО по гр.д. № 776/2009, че като преценява данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост е възприел някои или всички факти погрешно, не е способен да ги възпроизведе в показанията си или ги възпроизвежда недобросъвестно.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд от 16.12.2011 г. по гр.д. № 902/2011 в обжалваната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.