4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 839
София, 13.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 06.11.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1284/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1359 от 25.07.2011 год., по т.д.№ 1171/2011 год., с което е потвърдено решение № 46 от 06.01.2011 год., по т.д.№ 2015/ 2009 год., в частта за отхвърляне на предявения от касатора, в качеството му на ищец, срещу [фирма], [населено място] иск по чл.208 КЗ, във вр. с чл.183 КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско” на моторно- превозно средство – лек автомобил, марка „ АУДИ”, модел „ КУ -7”, с ДК № СА 76-37 МВ, за разликата над сумата 95 261.52 лв. до 96 500 лв., като погасена чрез прихващане със сумата 1238.48 лв., представляваща неизплатена застрахователна премия по същия застрахователен договор, а за разликата над 96 500 до пълния предявен размер от 152 900 лв., като неоснователен, както и в отхвърлителната част по отношение на иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата от 1305.05 лв. до пълния заявен размер от 1868.00 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на закона, поради неприлагане на ОУ на застрахователя и презумпцията, въведена с чл.203, ал.4 КЗ и на съществените съдопроизводствени правила, във вр. с преценката на събраните по делото доказателства- отменителните основания по чл.281, т.3 ГПК.
В инкорпорирано в обстоятелствената част на касационната жалба и самостоятелно представено към същата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Твърдението на касатора е, че възприетото от въззивния съд разрешение на значимите за изхода на делото въпроси на материалното право/ неправилно квалифицирани и като процесуалноправни/, които уточнени от настоящата инстанция, съобразно правомощията и разяснени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС се свеждат до начина и момента на определяне размера на застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователното събитие при застраховка „Каско” и до наличие на създадена от законодателя законова възможност страните по застрахователния договор да определят свободно сами размера на застрахователната сума в хипотезата на чл.208 КЗ, е в противоречие със задължителната съдебна практика. Като израз на последната са посочени определения на ВКС: № 670/26.10.2009 год., по т.д.№ 561/2009 год. на ІІ-ро т.о.; № 819 от 30. 12.2009 год., по т.д.№ 816/ 2009 го. на ІІ-ро т.о. и № 36 от 15.01.2009 год., по т.д.№ 517/2008 год. на І т.о..
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационно обжалване , по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но е искането за достъп до касационен контрол е неоснователно, поради следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, позовавайки се на завишения, спрямо действителната стойност на процесния лек автомобил, размер на уговорената в застрахователната полица застрахователна сума е приел,че в случая е налице надзастраховане, налагащо приложението на чл.204, ал.1 от Кодекса за застраховането. Поради това конкретният размер на дължимата на ищеца сума е определил въз основа на заключението на в.л. по изслушаната и приета в хода на делото авто-техническа експертиза, съобразено с действителната пазарна стойност на моторното- превозно средство към датата на настъпване на застрахователното събитие и приетата частична основателност на въведеното от ответника евентуално възражение за прихващане на дължимите суми с неплатената от застрахования част от застрахователната премия, последната – намалена пропорционално на намаляването на застрахователната сума по правилото на чл.204, ал.2 КЗ, предвид липсата на ангажирани по делото доказателства за недобросъвестност на ищцовото ТД при сключване на застрахователния договор.
Следователно от решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че поставените от касатора въпроси на материалното право, като обусловили крайния правен резултат по делото, са релевантни по см. на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
По отношение същите, обаче, е неоснователно позоваването на основанието, въведено с т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните, за допускане на искания факултативен касационен контрол.
Цитираните в тази вр. съдебни актове на ВКС са от категорията на определенията и макар и постановени по реда на чл.288 ГПК нямат задължителен за съдилищата характер, поради което не се включват в задължителната съдебна практика, съгласно постановките в т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год.на ОСГТК на ВКС, поради което независимо от възприетото с тях разрешение и не могат да обосноват приложението на визирания критерий за селекция.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че дори и да се приеме, че се касае до неточно определена от касатора правна квалификация на поддържаното основание, то сочените съдебни актове, поради тяхната правна характеристика, не могат да обусловят и приложението на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно разясненията в т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, имащи задължителен за съдилищата характер, поставеният за разглеждане обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение правен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението му е в несъответствие с даденото разрешение на същия този въпрос, свързан с приложението на конкретната правна норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на ГПК/ отм./, какъвто характер определенията по чл.288 ГПК, цитирани от касатора и приложени с касационната жалба, несъмнено не притежават.
В срока за отговор по чл.287, ал.1 ГПК ответната по касационната жалба страна е претендирала деловодни разноски за настоящето производства, изразяващи се в направени разходи за юрисконсултско възнаграждение, които с оглед изхода на делото и съгласно чл. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и обжалваемия интерес следва да и бъдат присъдени в размер на сумата 1202.09 лв., на осн. чл.78, ал.8, във вр. с ал.3 ГПК.
Водим от горните съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1359 от 25.07.2011 год., по т.д.№ 1171/2011 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА ТД [фирма], със седалище [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1202.09 лв./ хиляда двеста и два лева и девет стотинки/, деловодни разноски за осъществена в касационното производство защита от юрисконсулт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: