Определение №1209 от 14.11.2012 по гр. дело №1163/1163 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1209
София, 14.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ДИАНА ХИТОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
гр.дело N 1163 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.2ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от В. А. И. срещу решение № 659/27.04.2012 г. по гр.д.№4242/2011 г. на Софийски апелативен съд, г.к., 7 състав.
Ответникът по касационната жалба З. Г. Й. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима с оглед цената на предявения иск за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІV г.о. констатира следното:
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е потвърдил решение № 4 934/09.09.2011 г. по гр.д.№8 874/2009 г. на Софийски градски съд, г.к., І отделение, 2 състав.С него е уважен предявен срещу жалбоподателя иск по чл. 45 вр.чл. 52 ЗЗД иск до размер на сумата 20 000 лв.,ведно със законната лихва от 27.02.2009 г.Присъдената сума е обезщетение за неимуществените вреди, които са причинени на пострадалия, произтичащи от средна телесна повреда, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяваща се в прободна рана на лявата мишница, прекъсване на мишнична и подмишнична артерии с голям артериален кръвоизлив, последвала стволова увреда на срединния и лъчевия нерв и парализа на трети, четвърти и пети пръсти на лявата ръка , емоционален стрес и депресивни изживявания.Въззивният съд е приел,че възстановяването на пострадалия е продължило около година, той е претърпял оперативна интервенция, продължават органиченията в движенията на китковата става и палеца и намалена сетивност по дорзалната повъхност на китката и на първи и втори пръст.Уврежданията на нервите са трайни и не подлежат на обратно развитие, ще създават затруднения на пострадалия при ежедневни битови дейности. Физическите поражения са довели и до увреждания от психологическо естество с траен характер.Въззивният съд е приел,че не е налице съпричиняване от загуба на самоконтрол от пострадалия при инцидента, от неспазване препоръките за рехабилитация, както и от несвоевременна лекарска помощ.Ако е налице последната хипотеза съдът е счел, че ще следва да се приложи чл. 53 ЗЗД, но преценява, че няма даднни за това.Поради изложеното е потвърдил решението на въззивния съд.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е извел материалноправния въпрос съответно конкретизиран и уточнен от съда за общовалидните критерии, въз основа на които следва да се прави преценката за справедливост на обезщетението за неимуществени вреди Счита, че е неправилна преценката за справедливост на въззивния съд и че съществува противоречива съдебна практика, тъй като по сходни случаи се присъждат различни по размер обезщетения. Прилага решение №876/19.11.2010 г. по гр.д.№329/2010 г. на САС и решение от 23.09.2008 г. по гр.д.№550/2007 г. на Белоградчишкия районен съд , за които няма данни дали са влезли в сила.Счита,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т 2 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV г.о. намира,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК .Представените решения на различни по степен съдилища не дават основание да се направи извод, че по поставения въпрос е налице противоречива съдебна практика. С първото решение е разгледан иск за неимуществени вреди, произтичащи от морални вреди във връзка с причинена смърт на близък роднина, а второто решение разглежда иск за имуществени вреди. По поставения въпрос е налице задължителна съдебна практика- ППВС № 4/1968, изискваща при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да се направи конкретна преценка съобразно установеното по делото.Приема се, справедливото обезщетение на причинени неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическото и психическо здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай , като прецени редица конкретно съществуващи обстоятелства. Пострадалото лице следва, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай. Обжалваното решение не противоречи на задължителната практика доколкото съдът се е съобразил с изискването за конкретна преценка на събраните по делото доказателства при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
По изложените съображения ВКС на РБ, състав на ІV г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 659/27.04.2012 г. по гр.д.№4242/2011 г. на Софийски апелативен съд, г.к., 7 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top