О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1207
София, 14.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ДИАНА ХИТОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
гр.дело N 1080 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1т .1 , 2 и 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Р. Д. Д., чрез процесуалния му представител адв.М. Б. ,срещу решение № 607/12.04.2012 г. по гр.д. № 1778/2011 г. на Апелативен съд- София, І състав.
Ответникът по касационната жалба не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима .
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІV г.о. констатира следното:
Окръжният прокурор-гр.Б. е предявил иск по чл.45 ал.1 т.3 ЗСГ /отм/ срещу жалбоподателя за отнемане в полза на държавата на недвижимо и движимо имущество, на обща стойност 13 752 046 нед.лв. придобито от нетрудови доходи в периода 1989 г.-2000 г. С решение № 143/07.03.2011 г. по гр.д.№1370/2000 г. на Благоевградския окръжен съд искът е уважен. С обжалваното решение то е потвърдено. Съображенията на въззивния съд са, че на 22.12.1997 г. на жалбоподателя е бил връчен екземпляр от декларация по чл. 40-б ЗСГ /отм./, която той е бил длъжен да попълни и представи в срок до 12.01.1998 г. с предупреждението, че ако не го стори , до доказване на противното ще се счита, че имуществото му е придобито от нетрудови доходи и ще бъде отнето в полза на държавата.Към 20.02.1998 г. той не е представил декларация, което е отразено в протокол № 4 на комисията по прилагането на гл.ІІІ ЗСГ /отм./.Действително жалбоподателят бил на болнично лечение от 14.01.1998 г. до 20.01.1998 г., впоследствие се срещал със свид.Б.-член на комисията,за да обсъди с него попълването на декларацията, но и след няколко месеца тя не била представена.Свид. П., който лично попълнил декларацията не си спомнил дали тя е била приета и заведена с входящ номер. Поради тези обстоятелства и поради обстоятелството, че срокът за представяне на декларацията е бил изтекъл още преди влизането на жалбоподателя в болница, съдът е приел, че опровергаването на презумпцията за незаконен произход на придобитото имущество следва да стане при условията на чл.40-б ал.6 ЗСК /отм./ само с официални документи и с частни документи с достоверна дата,предшестваща подаването на декларацията и че такива доказателства не са представени. Поради това счел, че правилно искът е бил уважен.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е изразил становище ,че са налице основания за касация по чл.280 ал.1 ГПК, без да сочи аргументи за основанията по т.2 и 3. Извежда следните обуславящи решението въпроси,съответно конкретизирани и уточнени от съда:
-неподаването в срок на декларация по уважителни причини дава ли основание за приложението на презумпцията по чл. 40-б ал.5 ЗСГ /отм./;
-допустими ли са като доказателства в производство по гл.ІІІ ЗСГ /отм/ показанията на свидетели и заключения на вещи лица;
-имуществото на членове на домакинството на лицето, срещу което е предявен иск за отнемане на имущество, следва ли да се счита за придобито от нетрудови доходи;
-може ли да се приеме,че имуществото е придобито от нетрудови доходи, ако не е доказано,че стойността му и разходите на лицето, срещу което е предявен иск за отнемане на имущество превишават доходите му.
Счита,че въззивният съд е постановил съдебния си акт в противоречие с решение № 192/06.09.1988 г. по гр.д.№147/1988 г., І .го. и решение № 11/03.04.-2009 г. по гр.д.№ 987/2008 г. на Апелативен съд-гр.Пловдив.
При така изведените от касатора въпроси, настоящият състав на ВКС, ІV г.о. намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.То не противоречи на цитираните съдебни актове, за втория от които няма данни, че е влязъл в сила.Доказването в настоящия процес е следвало да бъде проведено от жалбоподателя при ограниченията на чл. 40-б ал.6 СГ /отм./ Законът свързва неподаването на декларация с процесуална санкция, изразяваща се в презумпция за незаконност на доходите, с които е придобито имуществото и в ограничения относно доказателствата, с които тя може да бъде опровергана- само официални документи и частни документи с достоверна дата предхождащи датата на подаване на декларацията.Свидетелски показания и експертизи в хипотеза на неподаване на декларация са недопустими.Въззивното решение не противоречи на посоченото решение на ВС, в което се изразява идентично становище , както и на решението на АС-Пловдив, в което се разглежда различен случай. Следва да се отбележи, че и двете решения не представляват задължителна съдебна практика, с която решаващият съд следва да се съобразява.Изведените от жалбоподателя въпроси не са обуславящи за обжалваното решение.Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК обуславящият въпрос е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му, той трябва да е от значение за изхода по делото, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Поставените от жалбоподателя въпроси не спадат към тази категория.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 607/12.04.2012 г. по гр.д. № 1778/2011 г. на Апелативен съд- София, І състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: