4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 844
София, 15.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1009/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], обл.Р. срещу въззивно решение № 733 от 29.04.2011 г. по т.д.№ 902/2008 г. на Софийски апелативен съд. С последното е оставено в сила постановеното с участието на касатора като трето лице-помагач по т.д.№ 1505/2006 г. на Софийски градски съд решение № 67 от 05.12.2007 г. в частта, с която НК „Железопътна инфраструктура” е осъдена да заплати на Х. „ Български държавни железници” сумата 79 372.46 лв., представляваща дължима цена за престой на вагони над гратисния период.
В касационната жалба, инкорпорираща и изложение на основанията за достъп на въззивното решение до касационно обжалване са въведени доводи за постановяване на решението в нарушение на процесуалния и материалния закон. Касаторът поддържа, че произнесените от съда процесуалноправни въпроси за доказателствената стойност на неоспорени по делото частни диспозитивни документи, отречена от съда и същевременно придадена такава на едностранно подписани товарителници са правно значими по смисъла на чл.280, ал. ГПК, тъй като разрешаването му е довело до погрешни изводи относно действителните правоотношения между страните по спора. Въпросите на материалното право, които се повдигат от касатора и според него са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което основание се поддържа и по отношение на процесуалните въпроси са следните: 1/ Възможно ли е доставчик на стока с ангажимент спрямо купувача до ..”франко рампа ж.п.индустриален клон” по договор за доставка на продукция да е лице, различно от изпращача на товара по договор за превоз, съгласно който същата стока се транспортира до склад на купувача по договора за доставка; 2/ Допустимо ли е товародателят да е лице, различно от изпращача, възможно ли е лицето, което в буквалния смисъл „подава/предава” товар на превозвача да е различно от изпращач и името на този „подавач”, който нито се подписва върху товарителницата, нито получава екземпляр от нея, следва да бъде изписван в товарителницата като изпращач /товародател при сключен договор за ж.п.превоз на товар и 3/ допустимо и възможно ли е доставчикът да бъде изписван като изпращач в товарителницата и оттам да носи отговорност по договора за превоз при наличието на уговорка в договора за доставка, че купувачът е този, който организира транспорта чрез сключен договор за спедиция и спедиторът е поел задължението от свое име да сключи договора за ж.п.превоз.
Ответниците Х. „Български държавни железници” и ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура” оспорват допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в писмените отговори по чл.287, ал.1 ГПК, като първият от тях претендира разноските по делото – присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Предмет на производството е предявен от [фирма] иск срещу НК „Железопътна инфраструктура” за заплащане на цена за престой на вагони, подавани на ответника за обработване – разтоварване на пясък в ж.п.индустриален клон П. за периода от м.септември 2005 г. до м. януари 2006 г. включително. Превозът е осъществяван в изпълнение на договор за доставката му, сключен от настоящия касатор [фирма] и привлечен от ответника като подпомагаща страна. Съобразно клаузите на същия, купувачът по него [фирма] възложил на „Б. С.” организирането на транспорта на вагоните с пясък до ж.п.гара П. и разтоварването му от ответника, посочен като краен получател в съставените товарителници. Като изпращач на товара в тях е посочено третото лице, с оглед на което въззивният съд, като се позовал на реалния характер на договора за железопътен превоз приел, че същият е сключен с приемането на товара от изпращача в отправната гара – чл.80 от Закона за железопътния транспорт. Въз основа на констатациите на вещите лица от съдебно-техническата експертиза, според които част престоя на вагоните се дължи на невъзможността да бъдат разтоварени поради замръзването на товара, приел от правна страна, че отговорността за състоянието на товара се носи от подпомагащата страна в качеството й на изпращач. Счетена е за без правно значение уговорката между продавача и купувача на товара за заплащане на навлото от страна на последния, както и обстоятелството, че последният е възложил на спедитор да организира превоза на товара. Изложено е, че дори предписанията на превозвача за привеждане на товара в необходимото състояние да не са изпълнени по нареждане на купувача с оглед технологичните изисквания към стоката, то това касае вътрешните им правоотношения и е ирелевантнен факт относно отговорността на [фирма] вследствие неизпълнение на предписаното в подзаконовия нормативен акт – Наредба № 48/28.12.2001 г. за железопътен превоз на специфични товари, на товари без опаковка и на товари, изискващи особена опаковка, според чл.67 от която през зимния период изпращачът е длъжен да определи и да вземе предвид предвидените в т.1-8 мерки против замръзването на товара. Според съда как процесното нарушение е рефлектирало върху забавата на ответника при разтоварването и в какъв обем според въззивния съд не само не е установено, но то ще подлежи на доказване чрез всички предвидени в гражданския процес доказателствени средства в един евентуален процес, в случай, че ответникът инициира иск към третото лице – помагач.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда.
Преценени по посочените законови критерии, поставените от касатора въпроси на материалното и процесуалното право се явяват от значение за отношенията му със страната, която го е привлякла, но не обуславят изхода на конкретния спор между главните страни. Отношенията между третото лице и страната, която го е привлякла да й помага не са предмет на установяване по делото, от което следва, че формулираните от касатора въпроси имат отношение към един евентуален бъдещ процес между него и страната, на която помага, но са неотносими към настоящия спор.
Поради липсата на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, не следва да бъде преценявано съществуването на допълнителните изисквания, специфични за поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 във вр. ал.10 ГПК на ответника по касация Х. „Български държавни железници” следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 537 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 733 от 29.04.2011 г. по т.д.№ 902/2008 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Х. „Български държавни железници” юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 537 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: