О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 843
София, 15.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1188/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място], Р. област срещу решение № 11 от 22.07.2011 г. по т.д.№ 47/2011 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 38 от 22.03.2011 г. по гр.д.№ 492/2010 г. на Кубратския районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено признато за установено съществуването на парично задължение на дружеството към [фирма], [населено място] в размер на 12 743.54 лв. по фактура № 1279/18.05.2010 г. за закупени елементи за палети, и за мораторна лихва в размер на 324.25 лв.,за изпълнението на което е издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 422/2010 г. по описа на същия съд.
Касаторът поддържа доводи за неправилност на решението поради необоснованост. Твърди, че цената в процесната фактура е определена едностранно от доставчика, същата не му е предадена и съответно не е осчетоводена в счетоводството му. Поддържа, чедействително натоварените от елементи за палети били с 0.01 куб.м. по-малко спрямо фактурираните, при това по устна уговорка при единична цена 80 евро за куб./м., а не по посочената във фактурата 199.88 лв. без ДДС, с оглед на което счита, че дължимата от него сума възлиза в размер на 8 314.62 лв. без ДДС.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос относно валидността на създаденото правоотношение между страните при липсата на съгласие относно цената на предадената му стока, като счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация [фирма] не е изразил становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд споделил изводите му, че между страните е възникнало правоотношение по договор за търговска продажба. Прието е за безспорно, че ищецът е предал на ответника дължимите елементи за палети и за последния е възникнало задължение за заплащане на цената, която следвало да се определи по правилото на чл.326, ал.2 ТЗ. Въз основа на представените от ищеца фактури за продадени от него на трети лица стоки от същия вид е приел, че фактурираната в по-нисък размер цена се явява обичайната за тях.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на решението.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея поставеният от касатора материалноправен въпрос е свързан с валидността на неформалното правоотношение по търговска продажба при липсата на изрично договорена цена на предоставената стока, респ. за валидно възникнало задължение за заплащане на едностранно определената от доставчика единична цена. По отношение на така поставения въпрос обаче, не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване предвид наличието на трайно установената съдебна практика на ВКС по приложението на чл.326, ал.2 ТЗ, според която ако цената по договор за продажба не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се счита, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства. При липсата на спор относно реалното доставяне на процесните стоки, въззивният съд правилно се е позовал на нормата на чл.362, ал.2 ТЗ, съобразявайки се изцяло с постоянната съдебна практика по нейното приложение.
В обобщение настоящият състав приема, че не са налице законовите предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11 от 22.07.2011 г. по т.д.№ 47/2011 г. на Разградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: