ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1225
София, 16.11.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдия Б.Стоилова гр. дело № 548 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационните жалби на адвокат И. като процесуален представител на А. Б. Я.-Ц. от София и на ст.юрк. К. като процесуален представител на ДП „Н. к. „Ж. и.” /Н./ С. срещу въззивното решение на СГС от 12.ХІІ.2011г. по гр.д. № 6979/2011г.
В отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК А. Я.-Ц. е заела становище за недопускане на касационно обжалване.
Н. не е дал отговор по чл.287 ал.1 ГПК по касационната жалба на А. Я.-Ц..
К. жалби са подадени в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и са процесуално допустими.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС по въззивни жалби и на двете страни е потвърдил решението на СРС от 27.ХІІ.2010г., допълнено с решение от 23.ІІ.2011г. по гр.д. № 23491/2010г., с което са уважени предявените от А. Я.-Ц. срещу У. на д. на в. и г. д. при Н. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 и частично по т.3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на А. Я.-Ц. от длъжността „инженер техническа безопасност /метролог и технонадзор към служба „Т” в У. при Н.” със заповед № 886/30.ІІІ.2010г. поради съкращение в щата е незаконно. Това е така, тъй като ответникът не е доказал към момента на упражняване на правото си на уволнение да е била премахната щатната бройка „еколог” – тя не фигурира само във временното щатно разписание в сила от 01.ХІ. до 31.ХІІ.2009г., но е предвидена в щатното разписание от 01.ІV.2009г. Но дори да е налице съкращение на посочената длъжност, уволнението е незаконно и тъй като ответникът е извършил подбор само между заемащият длъжността „еколог” и ищцата и не е доказал, че трудовите функции на останалите длъжности в служба „Техническа” /още две/ не са били близки или сходни по характер с тази на ищцата, което прави подбора незаконосъобразен.
Относно претенцията по чл.225 ал.1 КТ съдът е уважил възражението на ответника за прихващане между дължимото обезщетение на това основание в размер на 3972.96лв. и изплатените на ищцата обезщетения по чл.220 ал.1 и чл.222 ал.1 КТ, тъй като насрещните задължения са еднородни и заместими, а обезщетенията по чл.220 и чл.222 КТ се предпоставят от законност на уволнението и подлежат на връщане при отмяната му. С оглед на това са присъдени 1695.92лв. обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение. Като неоснователни са оценени оплакванията в тази връзка на ищцата: срещу извършването на прихващане с неликвидни вземания – тъй катосъдебно прихващане с такива е допустимо, а за да настъпи действието му е необходимо решението да влезе в сила, и че с искането за прихващане работодателят признавал незаконността на уволнението – тъй като възражението за прихващане е евентуално и като такова то предпоставя неликвидно вземане на ищеца и въпреки това чл.104 ал.1 изр.2 ЗЗД изрично допуска прихващане с него.
В изложението на Н. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – с оглед неоспорените пиксмени доказателства по делото критериите при извършване на подбора са с еднаква важност и са налице при подбора, следователно същият е извършен законосъобразно и между лица със сходни длъжности. Главният иск останал недоказан, което обуславя неоснователността и на акцесорните претенции. Претенцията за нарушаване на чл.81 ГПК е процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на ГПК от българските съдилища.
В изложението на А. Я.-Ц. по чл.284 ал.3 т.1 ГПК относно отхвърлителната част на въззивното решение по претенцията по чл.225 ал.1 КТ се сочи, че разглеждането на решението в тази част е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, по въпросите: 1. към кой момент може да бъде направено прихващане на насрещните вземания на страните; 2. компетентен ли е съдът да направи прихващане при липса на съгласие на една от страните /на ищцата/; 3. може ли да се прави прихващане при липса на влязло в сила решение за отмяна на уволнението; 4. допустимо ли е да се прихващат суми, изплатени на основания чл.220 ал.1 и чл.222 ал.1 КТ без влязъл в сила съдебен акт; 5. възможно ли е да се прави прихващане и на суми, които не са предмет на обезщетение по чл.220 и чл.222 КТ, както е приел съдът; 6. може ли да се прави прихващане на две вземания, които не са насрещни ликвидни и изискуеми – вземането на ответника би станало изискуемо едва с влизане в сила на решението.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай в изложението на касатора – ответник по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не са релевирани въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд, обусловило решаващите му изводи по спора. Изложението е бланкетно, включително и по твърдението за приложението на чл.81 ГПК /по което съдът не се е произнесъл и по него няма оплакване и в касационната жалба/. Конкретно е единствено твърдението, че неоспорените писмени доказателства установяват законосъобразно извършен подбор, което, обаче, представлява основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, подлежащо на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство по допускането. Но дори да се приеме, че е релевиран въпрос като основание за допускане на касационно обжалване, то той касае само единия от двата сами по себе си решаващи изводи за незаконност на уволнението – извършване на незаконосъобразен подбор, но не и че не е доказано наличието на основанието за уволнение съкращение в щата, което определя въпроса за подбора като несъществен за изхода на спора. С оглед липсата на основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска по касационната жалба на Н..
Не следва да се допуска касационно обжалване и по жалбата на ищцата А. Я.-Ц.. Не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Съгласно т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай касаторката не сочи и не е обосновала нито една от посочените в това тълкувателно решение хипотези, обуславящи наличието на твърдяното /бланкетно/ основание за допускане на касационно обжалване. За пълнота следва да се отбележи още, че първият релевиран като основание за допускане на касационно обжалване въпрос е бланкетен, по втория и по петия въпрос въззивния съд не се е произнесъл, а по останалите въпроси е налице практика, в т.ч. и създадена по реда на чл.290 ГПК задължителна такава, обективирана например в решения № 770/08.ХІІ.2010г. по гр.д. № 312/2010г. ІІІ ГО, № 88/29.І.2010г. по гр.д. № 590/2009г. ІІІ ГО, № 27/13.ІІ.2012г. по гр.д. № 368/2011г. ІV ГО, № 623/24.VІ.2002г. по гр.д. № 933/2001г. и др., в съответствие с която е даденото от въззивния съд разрешение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ІV Б в.състав, постановено на 12.ХІІ.2011г. по в.гр.д. № 6979/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: