3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1041
София, 19.11. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 227 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], гр. В., подадена чрез адв. З.Й.- ВАК, против въззивното определение на Бургаския окръжен съд № 1927/19.11.2010 год., по ч.гр. д. №1941/2010 год., с което е потвърдено разпореждането на Бургаския районен съд от 01.09.2010 год., по ч.гр. д. № 5010/2010 год. за отхвърляне на подаденото от настоящия частен жалбоподател заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против [фирма], [населено място] за сумата 4298.68 лв., представляваща дължим неизплатен остатък по фактура № 198/18.11.2004 год., ведно с лихви за забава в размер на 3 162.05 лв., за периода 18.11.2004 год.- 22.06.2010 год., както и за сумата 1390.99 лв., представляваща неизплатен остатък по фактура № 247/22.12.2004 год., ведно с лихва за забава в размер на 1006.94 лв., дължима за периода 22.11.2004 год.- 22.06.2010 год., както и съдебно деловодни разноски в общ размер 851.17 лв., от които 197.17 лв. държавна такса и 645 лв. – адв. възнаграждение.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
В инкорпорирано в обстоятелствената част на частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК частният касатор обосновава касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като твърди, че даденото от въззивния съд тълкуване на нормата на чл.410, ал.2 ГПК е в противоречие с възприетото в практиката на ВКС, изразена в определение № 37 от 19.01.2009 год., по ч.т.д.№ 286/2008 год. на ІІ т.о. на ВКС. Конкретен правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК, в съответствие със задължителните за съдилищата постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС не е формулиран, но изведен от съдържанието на изложените основания за достъп до касационен контрол същият се свежда до изискванията, на които следва да отговаря заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и дали по отношение на него намират приложение разпоредбите на чл.127, ал.1, т.4, ал.3 ГПК и чл.128, т.1 и т.2 ГПК.
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт от категорията посочени в чл.274, ал.3, т.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, с което разпореждането на първоинстанционния съд за отказ да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е потвърдено, въззивният съд е възприел изцяло за основани на закона изводите на БРС , че същото не отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, въведени с чл.127, ал.1, т.4 ГПК, към които чл.410, ал.2 ГПК препраща, тъй като не са конкретизирани фактите и обстоятелствата, от които заявеното вземане произтича.
Съображенията се, че липсата на изложение в подаденото заявление, от което да е ясен произходът на сумите, за които посочените в същото фактури са били издадени, не би могло да бъде заменено от приложението им, като документи, което в заповедното производство не е задължително, нито представеното на съответните доказателства, би могло да освободи заявителя от вмененото му изрично от процесуалния закон задължение –да изложи обстоятелствата, на които искането му се основава.
Следователно от преценката на решаващите мотиви в съобразителната част на обжалваното определение се налага правен извод, че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, доуточнен от настоящата инстанция в съответствие с правомощията и, разяснени в т.1 на ТР №1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, е релевантен за крайния изход на делото, поради което попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК- основна обща предпоставка за допускане на касационния контрол.
По отношение на същия, обаче, не е осъществено визираното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Възприетото от въззивния съд разрешение според което заявлението по чл.410 ГПК следва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 ГПК, за да е редовно, е в пълно съгласие със създадената в тази насока задължителна съдебна практика. Според последната, изразена в множество съдебни актове на ВКС, между които: определение № 2/08. 01.2009 год., по ч.т.д.№ 311/2008 год. на ІІ т.о., определение № 34 от 19. 01.2010 год., по ч.т.д.№ 908/2009 год. на ІІ т.о.; определение № 38/ 19. 01.2011 год., по ч.т.д.№ 6/2011 год. на І т.о., редовността на заявлението по чл.410 ГПК, с оглед съдържащото се в чл.410, ал.2 ГПК изрично препращане към чл.127, ал.1, т.4 ГПК, е обусловена от конкретно изложение на обстоятелствата, което означава, че заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането, което в конкретния случай несъмнено е съответното правоотношение, породило същото.
Доколкото в същия смисъл е и цитираното от кастора определение, то твърдяното противоречие се явява недоказано, а искането за достъп до касационен контрол- неоснователно.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Бургаския окръжен съд № 1927/ 19.11.2010 год., постановено по ч.гр.д. № 1941/2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: