2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 786
София, 19.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №624/2012 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.2, във връзка с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от адв. С. Б. – процесуален представител на ищеца ТПК “О” – [населено място], срещу въззивно определение № 1014/27.6.2012 год. по ч.гр.д. №769/2012 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, г.о. С обжалваното определение е потвърдено определение №30/29.3.2012 г по гр.д.№1074/2011 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което е прекратено делото по отношение на ответника С. по г. и к. – [населено място].
Въззивната инстанция е приела, че се касае до спор за собственост между ищеца ТПК “О” – С.З. и [фирма] – [населено място], като в исковата молба няма твърдение за имуществен спор между ищеца и втория ответник “С. по г., к. и к.” – С. З.. Прието, че предявеният иск е установителен, то за допустимостта му следва да е налице правен интерес, за която предпоставка съдът следи служебно, а в процесния случай не е налице такъв правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост по отношение на втория ответник, поради което първата инстанция правилно е прекратила производството по делото по отношение на него.
Срещу въззивното определение на Пловдивския апелативен съд е подадена частна касационна жалба с оплаквания за процесуална незаконосъобразност.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК се твърди, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за точното прилагане на закона и точното развитие на правото. Сочи се, че въззивното определени , поради факта, че въззивната инстанция няма правомощия да санира порочните процесуални действия на първоинстанционния съд, като независимо от констатациите за некоректност в произнасянето на СтОС оставя в сила атакуваното пред нея прекратително определение, спрямо неучастващ в производството правен субект, като му сменя наименованието. Излага се, че поради това от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото е такива недопустими действия, извършвани от въззивната инстанция да бъдат пресечени незабавно от касационния съд, чрез обезсилване на обжалване пред него такива съдебни актове.
Моли се за постановяване на определени, с което да се обезсили като недопустимо и алтернативно да се отмени като неправилно обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и частната касационна жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обаче не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК релевантни спрямо обжалваното определение. То не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Изложението съдържа само касационни оплаквания и такива във връзка с недопустимостта на обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично от касационния жалбоподател. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на релевантен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Не са налице и основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване във връзка с навежданите доводи за недопустимост на въззивното определение.
Поради това въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №1014/27.6.2012 год. по ч.гр.д. №769/2012 год. по описа на Пловдивския апелативен съд,г.о., по частна касационна жалба, вх.№4875/31.7.2012 г., подадена от адв. С. Б. – процесуален представител на ищеца ТПК “О” – [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: