3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1237
София, 21.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №664/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от ищеца К. Б. В., приподписана от адв. К. К., и от адв. Л. А. – процесуален представителна ответницата по исковата молба Н. В. М., и двамата от [населено място], против въззивно решение №19/01.02.2012 г. по гр.д.№475/2011 г. по описа на Сливенския окръжен съд, г.о.
Ищецът обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията му за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС разликата от 4884,25 лева до 8550 лева.
В изложението на ищеца се твърди, че въззивната инстанция е пропуснала да включи още два месеца за съответния период, а именно от 01.3.2005 г. до 01.5.2005 г., когато в действителност ответницата е ползвала процесния имот. Твърди се също така, че заключението на вещото лице изготвило строителнотехническата експертиза не е обективно. Сочи се, че посочените наемни цени за съответните периоди не съответстват на действителните такива, и не е реално за жилище от 110 кв.м обзаведено с предоставени удобства да се определя такава наемна цена, която отговаря едва ли не на наемната цена за едно едностайно жилище или гарсониера в [населено място], независимо от това, че вещото лице сочи, че е направил обстойно проучване на състоянието на пазара за отдаване под наем на недвижими имоти, поради което определения размер не е справедлив. Прилага се съдебна практика. Моли се за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване.
Ответницата по исковата молба обжалва въззивното решение в частта, с която е осъдена да заплати на ищеца обезщетение на същото основание за сумата 4884,25 лева.
В изложението от ответницата по исковата молба се сочи, че даденото с атакуваното решение разрешение на спора е резултат от допуснато от въззивния съд нарушение на задължението му по чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, да обсъди всички събрани поделото доказателства, наведени от страните доводи и направени възражения. Излага се, че при постановяване на решението си окръжният съд се е отклонил от трайната и задължителна практика по процесулания въпрос за задълженията на съда по посочените по-горе разпоредби, че не са обсъдени събраните доказателства. Прилага се съдебна практика. Моли се за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване
И двете страни са депозирали отговори по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията към касационните жалби и взе предвид отговорите на страните по чл.287 ГПК намира, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК.
И двете изложения не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието им може да се направи извод, че не са формулирани никакви въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. Налице е възпроизвеждане съдържанието на оплакванията от касационните жалби, свързани с основанията на чл.281, т.3 ГПК, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №19/01.02.2012 г. по гр.д.№475/2011 г. по описа на Сливенския окръжен съд, г.о., по подадената от ищеца К. Б. В. касационна жалба, вх.№1406/02.3.2012 г., приподписана от адв. К. К., и по подадената от адв. Л. А. – процесуален представител на ответницата по исковата молба Н. В. М., касационна жалба, вх.№1398/01.3.2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: