2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 798
София, 22.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №СД-668/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.3 т.2 ГПК, във връзка с чл.23, ал.2 ЗОПДИППД.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Н. Б. – процесуален представител на Ц. С. Д. от [населено място], против въззивно определение №80/30.7.2012 г. по ч.гр.д.№СП-33/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 5-ти състав.
Обстоятелствата по делото са следните:
С определение №1/13.01.2012 г. по ч.гр.д.№С-2/2012 г. Софийският градски съд, АО, ІІІ-Б състав, е допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД, с цена на иска 275387 лева, който ще бъде предявен от К. срещу Ц. С. Д. от [населено място] чрез налагане на обезпечителни мерки, а именно възбрани върху недвижими имоти, запор на четириколесно ПС М. ГА , с рег. [рег.номер на МПС] , рама *., двигател * *****, цвят черен , закупен на 18.3.201* г.и запори на банкови сметки на лицето.
С определение №80/30.7.2012 г. по ч.гр.д.СП-33/2012 г., по частна въззивна жалба от Ц. С. Д., Софийския апелативен съд, ГК, 5 състав, е потвърдил определението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че придобиването за запорираното и възбранено имущество е установено от органите по чл.12, ал.10 ЗОПДИППД в рамките на правомощията им при проверка образувана от ТД на К. – Р. на 22.01.2010 г., във връзка с постъпило уведомление от РС – Русе по § 5, ал.2 ПЗР на ЗОПДИППД, като решението за производството е постановено на 17.3.2010 г., липсва протоколно решение за приключване на проверката, а искането за обезпечение е внесено в съда на 21.11.2011 г.и поради което следва да се приеме, че проверката е продължила повече от 10 месеца. Съдът е приел също така, че липсват данни за удължаване на срока в съответствие с чл.15, ал.2, изр.2 ЗОПДИППД възможност. Въззивната инстанция е стигнала до извод, че предвидения в закона срок не е преклузивен, действията на проверяващите са обективно затруднени от обстоятелството, че проверяваното лице живее преимуществено извън пределите на страната, което е наложило предприемане на действия по събиране на информация за установяване на имущество в чужбина и законни доходи на лицето, евентуално реализирани при пребиваването му в И., Н., Г. и Великобритания в сътрудничество със съответните служби за установяване на престъпни активи, поради пребиваване на жалбоподателя зад граница повече от 8 години. Сочи се, че последното задгранично пътуване на Д. е от 16.7.2009 г. и към момента на изготвяне на молбата няма данни лицето да се е връщало. Въззивната инстанция е приела за неоснователно оплакването за допуснато нарушение на чл.22 ЗОПДИППД., изравящо се в липсата на доклад до комисията на ТДД , на чиято територия се намират възбранените недвижими имоти. Прието е и, че придобитото през проверявания период имущество е на значителна стойност по смисъла на 1, т.2 ДР на ЗОПДИППД.
Срещу въззивното определение на Софийския апелативен съд е подадена частна касационна жалба от адв. Н. Б. – процесуален представител на Ц. С. Д., с оплаквания за незаконосъобразност.
В изложението за допускане до касационно обжалване на въззивното определение, инкорпорирано в частната касационна жалба, се поставя въпросът дали предвиденият в чл. 15 ЗОПДИППД срок е преклузивен или не с оглед извършената проверка от К., като основание за допускането се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – К. – , е депозирал отговор по чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и отговора на ответника по частната касационна жалба намира, че последната е подадена в законния срок.
По поставения от частния касационнен жалбоподател въпрос е даден отговор в решение №87/29.01.2010 г. по гр.д.№369/2009 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., постановено по чл.290 ГПК. С посоченото решение е прието, че срокът по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД е предвиден, за да не се накърняват гражданските права на поверяваните лица извън необходимото преди искането да бъде внесено в съда, а не за да се преклудира процесуалното или да се погаси материалното основание на държавата да отнеме имущество, придобито от престъпна дейност. В посочения случай, изключително подробно обяснен от въззивната инстанция, са изложени изводи за трудностите при извършване на проверката, които са резултат от отсъствието на проверявания от страната. Тези изводи съответстват приблизително на разрешението дадено в горепосоченото решение на ВКС, ІІІ г.о., постановено по чл.290 ГПК.
Освен изложеното следва да се посочи, че въззивната инстанция е стигнала и до други решаващи изводи за допускане на обезпечението, по които в изложението не се поставят въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горните съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение №80/30.7.2012 г. по ч.гр.д.№СП-33/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 5-ти състав, по частна касационна жалба, вх.№8316/21.8.2012 г., подадена от адв. Н. Б. – процесуален представителна Ц. С. Д. от [населено място],
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: