ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1255
София, 22. ноември 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 511 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Бургаския апелативен съд от 28.12.2011 г. по гр.д. № 240/2011 в частта, в която е потвърдено решението на Сливенския окръжен съд от 14.06.2011 г. по гр.д. № 206/2010 в частта, в която са отхвърлени предявените искове по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД за о. на и., п. от п. д..
Недоволен от решението е касаторът К., представляван от инсп. Р. И., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и по материалноправния въпрос как се определя стойността на придобитото имущество и стойността на отчужденото – по пазарна стойност или според посочената цена в придобивната/отчуждителната сделка, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата П. Д. П. и М. Г. П., представлявани от адв. Л. А. от САК я оспорват, като считат че въззивният съд е съобразил установената съдебна практика и въззивното решение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът е осъден с влязла в сила присъда за трафик и участие в организирана престъпна група (престъпления в приложното поле на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД), през проверявания период 1994 – 2009 г. осъденото лице е реализирало доход от различни законни източници, който е достатъчен да покрие необходимите му средства за живот и други разходи и да придобие част от имуществото (апартамент с гараж в груб строеж в С., наличност по банкови сметки и равностойността на прехвърлени дружествени дялове), чието отнемане се претендира. При тези обстоятелства може да се направи основателно предположение, че придобитото е от престъпна дейност само досежно придобитата част от имуществото, за което не е доказан законен източник (лек автомобил и равностойност на прехвърлена една втора част от друго жилище в С.), поради което исковете за отнемане на последната част от имуществото са уважени, а тези за първата част са отхвърлени като неоснователни. Съдът е приел, че доходите на ответника от възнаграждения за труд, дарения на сватбеното тържество и заеми са достатъчни, тъй като жилището с гаража е закупено от строителната фирма на баща му за 50.000 лева на кредит и е със строителна стойност 37.000 лева, а в случай на разпореждане с подлежащо на отнемане имущество се отнема полученото срещу отчуждението.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото. Те не са разрешени в противоречие със съществуваща задължителна практика на Върховния касационен съд и не се разрешават противоречиво от съдилищата. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен да обсъди всички обстоятелства по делото, стойността на придобитото имущество се определя според действителните разходи за придобиването му, като съдът не е обвързан от цената, посочена в придобивната сделка нито от документите за извършени разходи за материали и труд, а когато отчуждението е противопоставимо на държавата, отнема се получената цена.
На ответниците по жалбата П. Д. П. и М. Г. П. следва да бъдат присъдени и разноски в касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 1.295,00 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Бургаския апелативен съд от 28.12.2011 г. по гр.д. № 240/2011 в обжалваната част.
ОСЪЖДА К., С., ТД Б. да заплати на П. Д. П. и М. Г. П. от С. сумата 1.295,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.