Определение №606 от 23.11.2012 по ч.пр. дело №583/583 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

определение по ч.гр.д.№ 583 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 606

София, 23.11.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 583 по описа за 2012 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. И. И., М. К. М., Г. К. К., Н. С. П., М. С. П. и А. Г. А. срещу определение № 638 от 04.10.2012 г. по ч.гр.д.№ 773 от 2012 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 191 от 18.07.2012 г. на Районен съд- [населено място] за прекратяване на гр.д.№ 113 от 2012 г. на основание чл.299 от ГПК.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт и се моли същият да бъде отменен.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК- противоречие на обжалваното определение с посочена от жалбоподателите задължителна и незадължителна съдебна практика /определение № 199 от 11.11.2008 г. по гр.д.№ 344 от 2008 г. на ВКС, 5-членен състав, определение № 189 от 01.12.2008 г. по гр.д.№ 3305 от 2008 г. на ВКС, П. г.о., Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр.д.№ 11 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, определение № 954 от 16.02.2001 г. по адм.д.№ 6464 от 2000 г. на ВАС, Второ г.о., определение № 132 от 20.02.2009 г. по гр.д.№ 129 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 15 от 09.06.1998 г. по конст.д.№ 12 от 1998 г. на Конституционния съд на РБ, решение № 224 от 21.07.1994 г. по гр.д.№ 794 от 1993 г. на ВС, Четвърто г.о., Тълкувателно решение № 1 от 19.09.1996 г. по гр.д.№ 1 от 1996 г. на ОСГК на ВС/.
С писмени отговори от 26.10.2012 г. и 01.11.2012 г. ответниците по частната жалба С. А. Т. и М. А. К. оспорват същата.
Останалите ответници И. Н. И., И. Т. И. и Й. И. К. не вземат становище по частната жалба.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирани страни /ищци по делото/ и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК. Тъй като е срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за прекратяване на делото, съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба подлежи на касационно обжалване, само ако са налице някои от основанията на чл.280, ал.1 от ГПК. Тоест, ако е налице противоречие с практика на ВКС или на съдилищата в страната по посочен от жалбоподателите материалноправен или процесуалноправен въпрос или ако произнасянето на ВКС по такъв въпрос би било от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В случая в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК жалбоподателите не са посочили конкретен процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК от значение за изхода на настоящото дело. Само на това основание с оглед приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС касационното обжалване на определението на Добричкия окръжен съд не следва да се допуска.
Независимо от горното, касационното обжалване не следва да се допуска и тъй като посочената от жалбоподателите съдебна практика не противоречи на обжалваното определение. В обжалваното определение е прието, че определението на първоинстанционния съд за прекратяване на основание чл.299 от ГПК на делото по предявения иск за делба на имоти № 089038 и № 093027 по картата на [населено място], община Генерал Тошево между наследниците на К. И. Н. е правилно, тъй като между същите страни и на същото основание има влязло в сила съдебно решение- решение № 1149 от 31.10.2007 г. по гр.д.№ 666 от 2006 г. на ВКС, Трето г.о. В посочената от жалбоподателите съдебна практика /в нито едно от посочените определения и решения/ не е разглеждан и няма произнасяне по единствения относим към настоящото дело правен въпрос- допустим ли е иск за делба на имот, за който има влязло в сила решение между същите страни за отхвърляне на иска за делба на същия имот. Посочените определения и решения касаят въпроси, относими към правилността на решението на ВКС по гр.д.№ 666 от 2006 г., което е окончателно и не може да бъде пререшавано в настоящото дело.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане частната жалба на М. И. И., М. К. М., Г. К. К., Н. С. П., М. С. П. и А. Г. А. срещу определение № 638 от 04.10.2012 г. по ч.гр.д.№ 773 от 2012 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 191 от 18.07.2012 г. на Районен съд-гр.Генерал Т. за прекратяване на гр.д.№ 113 от 2012 г. на основание чл.299 от ГПК.
Определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top